На 29 май Людмила Живкова посети Самуиловата крепост във връзка с изграждането на мемориалния паметник там. Подгорието сияеше в слънчева пролетна радост. Беласица махаше с цъфнали кестени от острието на две свещени български граници. Людмила Живкова стоеше като бял пламък на върха на тази страшна крепост и гледаше земното лице на родината. Така я съзряха от полето селските труженици. Бързо се разнесе новината: "Това е Людмила!", "Нашата Людмила!". Мъже и жени хвърлиха мотиките и сечивата на плодородието и се затичаха по браздите нагоре по стръмните землени укрепления. Бяха много. Превзеха крепостта. Но горе се стъписаха и насядаха тихо в сянката на дърветата, за да не пречат на Людмила. Само я гледаха и нейният образ потъваше в душите им завинаги. А тя като че ли не ги забелязваше. Но щом свърши работата си със специалистите и ръководителите, обърна се изведнъж и сама отиде при тях - обикновените истински хора - и подхвана разговор, сърдечен и весел като майски дъжд.
Не всеки може да говори с народа от върха на Самуилова крепост. Людмила Живкова можеше.


Любомир Левчев


Откъс от биографичния очерк Людмила Живкова, или Пламъкът на върха, публикуван в книгата Мислете за мен като за огън. Книга за Людмила Живкова (редакционен съвет Стоян Михайлов - отговорен редактор, Любомир Левчев, Любомир Павлов, Светлин Русев, Евтим Евтимов. Издателство Народна младеж, С., 1982).