Най-важна за филма
е историята
Душан Милич е млад сръбски режисьор, роден в Белград през 1969. Дипломира се в белградския Колеж по изпълнителски изкуства през 1995, но още като студент асистентства на Горан Маркович в прословутия "Тито и аз" (1992). След дипломирането си усилено пише сценарии. "Ягода в супермаркета" (Югославия-Германия-Италия, 2002, 87 мин.) е пълнометражният му дебют, продуциран от Емир Кустурица и Карл Баумгартнер. Освен че беше селектиран в тазгодишния Берлинале (секция "Панорама"), филмът предизвиква фурор в югославските киносалони. Открои се и като едно от най-интересните заглавия в извънконкурсната програма на 7-ия София филм фест, на който Душан Милич бе специален гост (заедно с актьора Горан Радакович).

- Трудно ли се прави кино в Сърбия? На пресконференцията спомена, че доста време е минало от написването на този сценарий до премиерата на филма.
- Да. Написах сценария някъде по време на войната в Босна. У нас, в Сърбия, филмите се правят с частни пари и въпреки че моят сценарий изискваше нищожен бюджет, без парите от Запад нищо нямаше да стане. Копродукцията се оказа единственият възможен изход за мен. Разбира се, съществена бе и помощта на многото фирми, с чиито продукти запълнихме супермаркета. Но копродукциите днес са най-естественият път за правене на кино. Вярно е, че повечко хора ти се бъркат в работата, но в крайна сметка така е по-добре, отколкото да стоиш без работа. Аз излязох късметлия и в това отношение не мога да се оплача от продуцентите си - и Кустурица, и Баумгартнер са страхотни хора, водени от любовта си към киното.
- Как се роди идеята за тази история? Едва ли е по действителен случай?!
- Ха-ха. Само това оставаше - да сложим такъв етикет в началото (имитира сериозен глас): "Based on a true story". В действителност си мислех за това какво се случва с една барета, след като войната приключи. Още повече, какво би станало, ако тази барета има някакво поле за изява. Ами ако това се случи в американски супермаркет? В моето детство нямаше супермаркети. По-големите магазини у нас се наричаха "самопослуги". И така ми хрумна идеята за бивш войник от специален отряд, който превзема супермаркет и избира за заложници продавачките. В този момент ми се снимаше драма и тази основа предполагаше нещо такова. С течение на времето постепенно се убедих, че вместо да наблегна на драматизма в ситуацията, е по-добре да направя комедия, в която да има любовна история между войника и отчаяна касиерка. Така или иначе, сценарият претърпя около десетина редакции, повлияни от живота наоколо...
- Как се стигна да сътрудничеството с Емир Кустурица? Филмът е продуцентски дебют за него.
- Аз дебютирам като режисьор, а той - като продуцент. Познаваме се от последния снимачен ден на неговия "Ъндърграунд" (1995). По това време вече имах няколко версии на моя сценарий. Занесох му ги. След известно време ме потърси един от асистентите му. Беше яко изненадан, защото не съм нито първият, нито последният, който му носи текст. Явно съм успял по някакъв начин да заинтригувам кинематографичните му сетива.
- Как се работи с Кустурица?
- Леко, та леко! Първите две седмици беше с мен на снимачната площадка, въпреки че в същото време движеше и новия си филм ("Гладно сърце"). Той има невероятен усет към истории от типа на "Ягода в супермаркета". Коментирахме всяко мое хрумване. И, честно казано, съветитите на Кустурица нито веднъж не ме подведоха... Методично ме насърчаваше да търся възможно най-забавното решение. Накрая ми помогна много и при монтажа. Направихме няколко контролни прожекции и аз се уверих в правдивостта на всяка негова забележка.
- "Ягода в супермаркета" доказва за пореден път, че музиката е неделима част от сръбските филми.
- Разбира се, как иначе?! Благодарение на Емир Кустурица имах невероятната възможност да работя с Неле Карайлич от неговата група "Забраньено пушенье" (или "No Smoking Band"). От години харесвам тяхната музика и винаги съм мечтал да работя с тях. Преди да почине, Джо Стръмър от "Клаш" беше предоставил правата над парчето си "Lost In The Supermarket" на Кустурица, който още в началото ни подхвърли идеята саундтракът да бъде базиран върху него. Неле Карайлич направи изцяло нов аранжимент на песента и така тя се превърна в неделима част от нашия филм. Предполагам, че "Забраньено пушенье" скоро ще започнат да я изпълняват и на концертите си.
- Миналата година те имаха концерт в София. Наистина са невероятни. Имаха добра публика, но, за съжаление, доста слабо се разпространяват у нас.
- През последните години "Забраньено пушенье" се утвърдиха като една от най-популярните групи в Сърбия. Това също спомогна за големия интерес към моя филм - нещо, което пак дължа най-вече на Емир Кустурица.
- След края на монтажа филмът изглеждаше ли така, както си очаквал?
- Правенето на кино е подобно на лабиринт - никога не можеш да си сигурен какво ще се получи. Някои известни режисьори казват, че ако 50% от първоначалния замисъл се реализират, вече е голям успех. Никога няма да забравя първия ни снимачен ден. Кустурица дойде при мен и ми каза: "Сега си в Божиите ръце".
- Филмът пътува по много фестивали, дори бе показан на Берлинале. Не те ли притесняваше фактът, че главният персонаж е терорист. На Запад днес това е доста болна тема.
- Не забравях това нито за миг. Точно поради тази причина се опитахме да засилим до крайност някои страни от поведението на героя с риск той да се отдалечи от реалността. В началото на филма една бабичка иска да купи ягоди от супермаркета, но касиерката (същата Ягода) се държи грубо - заявява, че вече е затворено и я изгонва. Случката става конкретен повод за действията на войника-терорист. Мисля, че тази обосновка на неговата "кауза" - да отмъсти за баба си, защото това, разбира се, е неговата баба, го прави изначално смешен и в крайна сметка се пародира типът "терорист" от нашето съвремие. Един войник има нужда да воюва срещу нещо и идеята за борба срещу американски символ, какъвто е супермаркетът, сломява сериозността на ситуацията. В Сърбия има обичай да се осмива всичко, но ние не искахме да изпадаме в опасни крайности. Публиката очаква да види един кръвожаден терорист, който стреля напосоки, убива хора и т.н. Но в крайна сметка зрителите виждат Сърджан Тодорович, който превзема супермаркет по най-глупашки начин, суети се наляво-надясно, пада, зъби се, прави се на страшен, смъкват му се панталоните и т.н. В чужбина публиката се забавлява не по-малко от тази в Сърбия - усетихме го още на първите прожекции навън. Това ни окуражи и впоследствие вече нямахме опасения относно зрителския прием.
- И все пак - терорист в супермаркет, и то американски?
- Да, наистина е малко буквално. Но това беше и част от идеята. Нека зрителят сам реши в какво се състои днес тероризмът. Става въпрос за едно и също, само подходът и стратегията са различни. Не съм от мълчаливите, но не смятам, че плоската декларация върши някаква работа. Тоталната унификация вече е факт и то, за съжаление, не само на консумативно равнище. Така или иначе, супермаркетът е един от най-големите символи на нашето общество. Заедно с прилежащите му елементи.
- Епизодът с дядото и "киндер-яйцето" е много забавен.
- Така е, но в действителността това не може да се случи. И бабите, и дядовците ни вече отлично знаят какво е това "киндер-яйце". Знаят какво е и "Red Bull" например. А пък децата какви работи знаят...
- Да се върнем на "Ягода в супермаркета". Чии филми ти повлияха най-много при работата?
- Всичките ми кумири не са сред живите - Алфред Хичкок, Франк Капра, Били Уайлдър. Най-много харесвам филмите на Хичкок. В моето съзнание той е истинският баща на киното. Докато работих върху "Ягода в супермаркета" обаче, най-вече мислех за методите на Капра. Той прави социални комедии - нещо, което се опитвам да правя и аз. В неговите филми винаги присъства горчивина от обществото, но всичко завършва щастливо. И аз предпочитам краят да е такъв. От сръбските режисьори най-много ми допадат тези от по-старото поколение: Жика Павлович и Александър Петрович. Иначе категорично мога да заявя, че Емир Кустурица е един от най-значимите световни режисьори.
- Как оценяваш състоянието на сръбското кино днес?
- Въпреки че това е първи филм за мен, аз съм в тези среди от доста време. Написах десетина сценария и ги раздавах на разни хора. Имам идеалната представа как се прави кино в Сърбия - бил съм асистент в много филми. И мога да заявя, че успешните филми при нас се случват най-вече благодарение на ентусиазма на отделните хора. Най-важното за един филм е историята, сюжетът. У нас, за радост, в момента няма криза в това отношение. Важно е също, че няма борба между стари и млади. Разбира се, хора като Любиша Самарджич имат по-добра стартова позиция при търсенето на финанси.
- В последните години сръбските филми носят доста сходни белези: комедийност, динамично действие, неизменна еуфоричност на персонажите...
- Не може да бъде иначе. Много харесвам минималистични филми - тези на Джим Джармуш например. Но ако направя камерен филм, мога да съм сигурен, че никой в Сърбия няма да го гледа. В киносалона хората искат да се забавляват, да се посмеят, да покрещят на воля и да има после какво да коментират на чашка. Поне така е при нас.
- Тук Сърбия непрестанно се дава за пример с всеотдайното отношение на зрителите към националните филми. У нас публиката по-скоро бяга от киносалона, като разбере, че филмът е български.
- Предполагам, че всичко се корени в нагласата на автора и въобще на типа кино, който се произвежда. Не мисля, че в Сърбия се правят кой знае колко повече филми, отколкото в България. По-скоро всеки в нашето кино се стреми да покаже идеите си разбираемо и в същото време да забавлява.
- Сега, след успеха на "Ягода в супермаркета", какви са плановете ти?
- Имам основа за сценарий. Оттук заминавам директно за Бабелсберг. Там ще се видя с някои хора, ще поговорим. Иначе работя върху история, предложена от Стефан Китанов. Става въпрос за играта табла. Аз пиша сценария, той е продуцент, а режисьор ще бъде Стефан Командарев.

Разговора води Олег Константинов


Олег Константинов е студент III курс "Кино и телевизионна режисура" в НБУ.
Разговор с
Душан Милич