Колтес - чужденецът под дъжда

Българската публика не може да твърди, че познава много поставяния в западноевропейския театър Бернар-Мари Колтес. "В самотата на памуковите полета" (реж. Здравко Митков) и "Роберто Зуко" (реж. Себастиян Хорват) бяха играни кратко. Първата - в една от залите на НДК, а другата (дело на словенски гост-режисьор в Сливенския ДТ) - имаше също недълъг живот. Особено спектакълът на Хорват въвеждаше една доста непозната за българската сцена стилистика. Така че "Нощта преди горите", писана преди поставяните у нас текстове на Колтес, идва с намерението за може би този път по-трайно присъствие в нашия театър. И би било добре да получи заслужен отзвук и публика вместо отново да потъне в мрака на апатията, където, както би казал Роберто Зуко "Никой не се интересува от никого".
"Нощта преди горите" (1977) не може да се нарече монодрама, така както изобщо текстовете за сцена на Колтес е трудно да се нарекат пиеси. Те са напрегнато драматично говорене, в което езикът напряга собствените си възможности за изказ, за да "произведе" чувствени, чувствителни тела, които се движат в пространството - пространството на самотата като дом за екзистенциалната крехкост на субекта. "Нощта" представлява една дълга фраза, накъсвана от вика "Приятел!", произнасяна от героя под дъжда, която е безкрайно натрупване в желанието да се намери израз на страстите. Тя е преодоляване на говоренето в неговото ритмично разгръщане, в самото отместване на изказа. Имам предвид динамиката, ритъма на споделянето-с-другия в изричане на желанията, в който, тъкмо в изплъзването на възможния изказ, те се случват на сцената. В тази особено изящна стилистика на писане на Колтес е цялата театралност на текстовете му, големият залог, за който играе сцената при тяхното поставяне. И спектакълът на Владимир Петков и Мила Искренова като изключително чиста и сетивно-красива форма показва силата, заразителността на тази особена Колтесова театралност, поетичност и болезненост.
Режисьорът е разроил героя в шестима мъже, всеки от които наслагва своя монолог върху този на другия след него. Героят и обкръжението му (мачовците в метрото, случайните минувачи по улицата и пр.) си разменят ролите в една перспектива на бягство от самотата, в която бягството изглежда все по-отчайващо. Наникъде. Всяка от историите, които виждаме, изглежда в своята драматична болезненост така отчайващо изплъзваща се в перспективата на бягството, което самоубийствено отвежда човек на същото място: "И когато се обърнеш и погледнеш назад, виждаш пустиня. И пак потегляш нанякъде."
Спектакълът, смесващ възможностите на танцовия, драматичния и поетичния театър, по неочаквано лаконичен и едновременно с това чувствителен, интелигентен, развълнуван начин е фокусиран върху движението на чувствата на една фигура. Това е човек, който навсякъде е маргинал, навсякъде е чужденец и това по никакъв начин не е мотивирано единствено от национална, сексуална или прочие принадлежност. Това е фигура, в която навсякъде по света могат да се разпознаят зрители, която носи фина чувствителност, сложно възприятие на света, милосърдие; поет, съпротивяващ се на агресията и силата на посредствеността.
Актьорите много точно извеждат драматичния жест на самотността, на усещането за чуждост. В отделни моменти той е още по-въздействащ заради поетичността, която носи, и усещането за дъждовен хлад на пространството. Дано този път Бернар-Мари Колтес остане по-дълго и по-малко самотно в театралното ни пространство, защото си струва.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Нощта преди горите от Бернар-Мари Колтес, превод и постановка Владимир Петков, хореография Мила Искренова, музика Стефан Вълдобрев, драматург Исмаел Жюд, сценография Петър Митев, художествено oсветление Доминик Дардан. Участват Aнатоли Лазаров, Борис Георгиев, Милен Николов, Георги Златарев, Росен Белов и Виктор Бисеров. Копродукция на Драматичен театър "София", Националния драматичен център на Нормандия (гр. Каен), Националния драматичен център на Лотарингия (гр. Нанси), Френския културен институт - София, и Театралната компания "Контрапункт".
Премиера 3 април 2003 г.