BG шоу: народният парламент

Едно странно предаване тече по варненската телевизия M SAT: нарича се "BG шоу", негов водещ е Неделчо Михайлов, а времето на излъчването му съвпада с времето на излъчване на едно друго шоу, доста по-популярно - това на Слави Трифонов по bTV. "Варненската" формула е простичка: водещият въвежда в началото със свои думи най-значимото или актуално събитие за деня, прави му коментар, след което дава думата на зрителите. Които звънят непрекъснато - шоуто никога не остава без свой говорител от другата страна на екрана, колкото и да противоречи това на телевизионните рейтинги, изстрелващи Слави Трифонов винаги в горните регистри на класациите. Предаването на Неделчо Михайлов, ако и не така популярно, има своя предана публика и доста чест патос в обажданията са как той и неговото шоу са любимо зрителско тв забавление.
За това си има обяснение: ако плевенският шоумен иска да бъде глас народен, то при неговия варненски колега звучи самият глас народен. Обажданията валят отвсякъде: от Петрич до Варна, от Видин до Силистра. Всеки е свободен да изказва каквото си иска мнение (водещият дори се изхитрява да нарича това интервю). Донякъде има право: зрителите не просто изричат тирадата си, след което оставят слушалката; с тях Неделчо Михайлов завързва разговор, влиза в диалог, спретва раздумка. По този начин казаното от тях се оказва важно, бива чуто и разбрано: презумпцията е, че властта е глуха, докато водещият на "BG шоу" не е; той е внимателен към твърденията на обикновения човек, често се и съгласява с тях. Използва клиширани фрази, народни изрази и умиротворения, понякога дори най-втръснали ни труизми, но те също са част от стратегията да се влезе в близък контакт с народния глас - няма нищо по-банално и тривиално от територията на общоприетите истини. Въпросът е да не спира потокът от гласове, а това, че в тях няма оригиналност, не е съществено - същественото е те да намират своята трибуна точно в това предаване и в никое друго. Защото желанието на Неделчо Михайлов е да бъде алтернативният форум, другият парламент, в който звучат не хитроумни и завъртяни политически реторики, нито пък зевзеклъшки сценарии и смешни вицове, а съвсем обикновените мнения на съвсем обикновените български граждани.
Затова е толкова важно уточнението откъде в България идва зрителското обаждане. Това е първата задача за установяване от страна на водещия: идеята е да се създаде впечатление, че - да, гласът от телефона е личен, индивидуален, но в рамките на шоуто той се превръща в народния глас, в онова обществено мнение, на което политиците обикновено не обръщат внимание. Така например, когато целият политически елит беше в "шок и ужас" от убийството на Илия Павлов, в "BG шоу" зрителите бяха доста по-ядни: "Така му се пада!" Същото и с включването ни в "коалицията на желаещите" война с Ирак: Соломон Паси може да си мантри колкото си иска за българския избор, който застанал на страната на свободата, но "човекът от народа" няма да спре да го обвинява, че менти и замазва гафове. Така "BG шоу" наистина се явява алтернатива на официалния български парламент: в него хората спорят помежду си, но не за отвлечени и далеч от всекидневието теми, а за наистина болни проблеми. Предаването по M SAT като един вид отдушник на народното недоволство: народът с приказки по телевизията си го изкарва на политиците. И вероятно точно това ги спасява да не си получат онова, което заслужават (според общото мнение), там, на улицата, където боли повече.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин