Как и кога българите
стават модерни


Сборникът "Модерността вчера и днес" събира текстове, четени на проведената през 2002 година едноименна конференция, организирана от Българското общество за проучване на ХVIII век. Споменавам името на дружеството неслучайно. На практика точно ХVIII век се оказва ключов за повечето изследвания, макар че налице е отваряне към ХIХ, че и към ХХ в., защото всичко, за което става дума в сборника, трудно може да бъде подведено под установими граници, без да се отчитат нюансираността и преливането на идеите в уж отделните епохи.
Въпросът обаче е, че темата на конференцията (сборника), както и усещането за принадлежност към даденото общество, са се оказали силно дисциплиниращи и предлаганият краен резултат постига целите си. Книгата не се разпада в най-различни посоки, текстовете действително диалогизират помежду си и очертават общо поле на търсене, в което има, ако използвам думите на съставителите: "теоретични постановки, културно-исторически образи, сравнителни анализи на литературно-естетически платформи, историко-политически и търговски факти от развитието на българското и балканското общество, пряко свързани с европейските пътища, и архитектурни модели, съчетаващи модерното с националното"...
Доколкото в името на сборника, а и на повечето текстове, фигурира понятието "модерност", нормално е и сборникът като цяло, и отделните текстове да се питат какво е това модерност и да се опитват да формулират и напластяват някакви отговори. От една страна, много от текстовете поставят знак за тъждество между модерността и френското просвещение. Оттук и съсредоточаването върху ролята на идеите и идеологиите, образованието и разума. В доклада си "Идеите на Просвещението и модернизацията на манталитетите" Надя Данова посочва като ключови фактори за българското модернизиране новото отношение към времето, към детето и образованието, към индивидуализма, водещи до формирането на нови социални и политически възгледи и променен манталитет.
От друга страна, сборникът налага мисленето за модерността като синоним на съвременността, което изравняване е по-близо до представите на Средновековието или на Класицизма с прословутия дебат между древните и модерните. В този смисъл се имплицира разликата между модерен и модернистки. Модерен се възприема в широкото си значение и се тълкува като онова, което отнася към съвременността, а модернистки реферира комплекса от характеристики, споделени от участниците или последователите на модернисткото движение. Като на практика голяма част от текстовете свързват модерността с въпроса за "търсенето на себе си".
Неизбежен маркер на повечето текстове е отношението на българското (балканското) към европейското и обратното. Затова може да се каже, че промяната в манталитета, модернизирането на българина тези текстове интерпретират и през темата за Европа. Европа, която с всичко, което я характеризира в конкретния момент, навлиза в бита и мисленето, в литературата и културата, Европа, която чрез пътешествениците и пратениците си ако не преобръща представата си за българите, то поне си оформя такава. И най-сетне Европа като мечта, като място, фокусиращо стремежите, както българите от ХVIII, ХIХ, ХХ век я схващат... Затова и актуални за сборника са конфликтите варварство-цивилизация, Европа-Балкани, които, както изтъква в текста си "'Цивилизация-варварство' и образът на българина" Рая Заимова, най-добре могат да бъдат видени през анализ на публицистиката и мемоаристиката от периода. Интересен в това отношение е и текстът "Европа и подвижността на културните й граници" на Аделина Странджева, в който авторката подчертава, че българският възрожденец е по-комплексиран от икономическата си изостаналост и там поставя много ясни граници между българското и европейското, докато по отношение на културата и образованието той е по-склонен да се усети европеец и не е обременен от комплекс за малоценност и изостаналост. Погледнато от този ъгъл, "Модерността вчера и днес" поставя и един по-общ въпрос - съществува ли нещо като специфична балканска модерност и изобщо - има ли принадлежност модерността, или пък трябва да говорим за някаква универсална представа за модерността...
Сборникът, който много пъти и чрез много текстове се връща към ключови възрожденски творби като тези на Паисий или Софроний, имплицира и проблема за началата на българската модернизация и сочи "История славянобългарска" като един от текстовете, в които може да се види как се случва отстояването на ясни, консервативни ценности и формулирането на национални каузи.
И най-сетне, "Модерността вчера и днес" пледира - особено чрез текста на Николай Чернокожев "Усвоявания на модерността" - за съсредоточаване не само върху героичните пози и константните теми, задавани от литературата, не само върху "монументалното", но и за разширяване на рамките, за навлизане там, където може да се получи по-архиварска представа за миналото. И неговият текст, в желанието си да хване детайлите, но без да загуби актуалност, подвижност, се концентрира върху периодиката и неизвестните дебати, които се водят в нея, когато се конституира модерното мислене - дебатите за и против театъра, срещу модата, за образованието, за мястото и значението на жените в социума. С което представя модерността като рационализиране на конкретни дейности.

Амелия Личева







Думи
с/у думи


Модерността вчера и днес.
Съставители Рая Заимова и Николай Аретов.
Издателство Кралица Маб.
С., 2003.