Трапезният мир на Балканите
Сега някъде е война, но този път на Балканите мируват и пируват в песни и свирни... Докато изведнъж участниците в документалния филм "Чия е тази песен?" на Адела Пеева не се запитат същото. И внезапно песента замлъкне, а веселбата се разтури в разпра...
Наистина, чия е тази народна песен, която всички знаят и обичат, но всеки мисли за изконно и автентично "своя", дошла според едни с турците при падането на Константинопол, а според други с кръстоносните походи, преминаващи родината на Александър Македонски. Турска? Гръцка? Албанска или "босанска"? Македонска или българска, което все пак не е едно и също нещо. Чия е тази песен? Това се пита и самата авторка в своя филм, приседнала на маса с приятели да попийнат и попеят на драго сърце. Но вече зададена, "питанката" в истамбулския ресторант се обръща надолу като ятаган и започва да преследва еготичното чувство на балканските сътрапезници. Така от ориенталската столица на Европа тази застрашителна въпросителна фраза започва да обикаля по върхове и падини из Балканите открай докрай - от Босфора през остров Лесбос, после през албанските планини и сараевските покрайнини, сетне се лута из македонското село Дреновци край Прилеп и минава като на вран кон над сръбското градище Враня, за да уседне накрая на Петрова нива сред странджанските скривалища на България. Ред по ред се мяркат пред камерата на Жоро Неделков лица, които гримасничат в изстъпление на радост и обида или пък жестикулират в хороводен и борбен екстаз. Хора, лица, гласове и езици... Нестроен сбор от балкански певци и свирачи, които в една и съща мелодия влагат неповторимите думи на своята самобитна история и мечти. В красив турски писар са влюбени всички жени на света, без да ревнуват помежду си; безгрижен гръцки търговец изгубва всичките си жълтици, но не жали за тях; смугла анадолка е станала тайния блян на всеки босненски мъж, а Паца Дреновчанката е разбудила комитското сърце у всеки македонец; албанско девойче кара босилека да разцъфти, а в България полумесецът изгрява като символ на Преображенското въстание:
Ясен месец веч изгрява,
зад зелената гора,
в цяла Странджа роб запява
песен нова, юнашкa.

Но дали пък не бяха други словата на тази мелодия с чудното свойство от обикновена песничка да се превръща ту в дервишки марш, ту в любовна изповед, и да се преобразява от фолклорна битова хумореска в авторизиран революционен химн?
Адела Пеева тръгва по привидно туристическия маршрут на съвременното културно любопитство, но неволно нагазва в минното поле на балканската история и в изличеното гробище на местния фолклор. Главната "актриса" на този филм следва собствения си сценарий и внимателно режисира срещите си тук и там, подпитвайки с етнодипломатичност: "Чия е тази песен?"; "Ваша ли е тази песен?"; "Турска?; "Гръцка?"; "Албанска?"... И всеки път успешно се въздържа да я нарече "своя" или "българска", за да съумее по този начин да извлече интимната тайна на авторството от безименния певец на Балканите.
В "Чия е тази песен?" става дума за националната идентичност на балканските народи. Авторката на филма със звучната фамилия "Пеева" върви по дирите на една народна песен и постепенно открива на зрителите си "професионалната тайна" на музикалните фолклористи, че дадена мелодия може да има много текстове, но почти не се среща обратното, и че мелодията по принцип е интеретнична, за разлика от идеологически центрираната природа на словото. Случайна грешка на езика разбужда латентните вражди между пиянстващите певци. Така крехкият трапезен мир на Балканите е нарушен и внезапно пометен от пожара на кръвнишките страсти, разпален само от патриотическата ревност по една народна песен.

Юлия Йорданова