Публична лекция на тема "Културните последици от глобализацията. Канибалски универсализъм или идентификационен тероризъм" изнесе Серж Латуш, френски социолог и професор по икономически науки. Лекцията се състоя по покана на Центъра за култура и дебат "Червената къща" (22 март т.г., Френски културен институт).
Професорът описа западната култура като "културицид", "канибалска универсална псевдо-култура", която "изяжда другите култури и собствените си деца; убива или разрушава всичко, което й оказва съпротива". Според Латуш, поради липса на легитимно признаване останалите, незападни и отхвърлени култури, търсят пътища да се завърнат "експлозивно, по опасен и насилствен начин". Така се възпроизвеждат три типа съпротивителни реакции на унижените култури срещу западния империализъм: фундаменталистки проект; национал-популистко утвърждаване и оригинален нео-кланизъм.
Професорът определи фундаменталисткия проект, присъщ на мюсюлманските общества, като "регресивна форма на утвърждаване на загубената идентичност". Вместо модернизиране на исляма, проектът предлага ислямизиране на модерността, "една модернизация без модерност", в която западната индустриализация и пазарната икономика съжителстват с митични представи за съществуването на автентичен ислям.
Националисткото утвърждаване, според Серж Латуш, не е радикално различно от фундаменталисткия проект. То се заражда в общества, където държавният апарат, носител на модерността, е чужд на местното население. "Културният партикуларизъм съставлява основата на проект за автономия" на еманципирана етническа група, която не вижда друга форми на колективно обществено организиране, освен държавата-нация. Професорът даде за пример бившите съветски републики и Югославия, а също и претенциите на баските и корсиканците в Испания, или на балтийските народи.
Третият тип реакция срещу западния империализъм - конструкцията на нео-кланизма - Латуш открива в Африка и някои части на Латинска Америка, "там, където социалните, политическите и икономическите придобивки на модерността-свят са почти несъществуващи". За да оцелеят, обществата укрепват традиционните връзки помежду си, обединявайки се в пророчески движения и създавайки мрежи за солидарност - "нео-кланистични структури", които разрешават ежедневни проблеми.
Професорът заключи, че двете форми на фундаментализъм - религиозният и етническият, се дължат на "идентификационни терористични отклонения" и водят до конфликти и етнициди. За разлика от тях, конструкцията на нео-кланизма е израз на "възприемане на множествена идентичност и изграждане на постмодерна социалност, която надхвърля противопоставянето на индивида и общността". Точно този процес, според Серж Латуш, съпътства "плуриверсализма" - "приемането на случайния ни характер, признанието, че нито аз, нито ние имаме абсолютни критерии за оценяване на света и на другите"; допускането, че "има много пътища, по които да се достигне до общото благо и справедливостта, а значи и други приемливи концепции за човешкото достойнство, освен правата на човека в западния им вариант".

Анахит Хачикян