Капанът 11 септември
Преди около седмица, докато слушах разгорещена дискусия за американизма, антиамериканизма и неговите проявления у нас, за сетен път си дадох сметка, че след 11 септември всички дружно паднахме в капана на гигантска самоизмама... В настъпилата паника не си дадохме труда да разберем какво точно се случи, затова го натикахме в първата попаднала ни по-удобна дефиниция. И сега се чудим къде сме и докъде ще стигнем. И ще има ли край...
В какво, според мен, се състои самоизмамата?
С всички възможни извинения ще трябва да се позова на собствен стар текст. През септември 2001, непосредстено след ударите по Близнаците, в бележка в "Култура" (бр. 33 от 28 септември 2001) нарекох извършителите му "културни мутанти". (Наскоро Георги Лозанов в разговор в редакцията ги оприличи сполучливо на "бацили, използвани срещу САЩ".) Тогава се опитах да обясня защо това са хора без принадлежност към която и да е културна конвенция, хора, "пребиваващи в културен луфт", "в културна пустош"; и как това ги прави непредвидими и много опасни. И грешката ще дойде, ако действията им се прочетат през познати културни оптики. Такъв код ще бъде грешен и съответно - невалиден.
Точно това обаче се случи. Дефиницията на убийствения жест беше подменена и това отключи събитията, които сега със "страх и ужас" наблюдаваме.
Днес, година и половина след ударите, все повече се убеждавам, че рационален, културен, ефикасен отговор на онова действие не съществува. Не може форма (каквато е всяка цивилизация) да воюва с безформеност (каквото са извършителите на атентата). Подобна война не е възможна. Всичко, което беше извършено впоследствие, вместо да отговори на ударите, минаваше някъде встрани от целта. И падаше ту в Афганистан, ту в Ирак. Защото цел фактически няма - тя постфактум получи име и адрес, без гаранции за достоверност. По-съсредоточеното вглеждане в 11 септември би проявило две неща: първото е, че самият удар беше уникален, не принадлежащ към никаква позната верига; а второто е, че, вследствие на първото, той никога няма да се повтори, ще си остане еднократен, няма да произведе серия. Нещо като вирус, който след нанесените поражения в машината е програмиран да се самоунищожи. Точно това направиха онзи септември така наречените терористи-вируси. Едновременно с удара те се изпариха. И капсулираха веригата.
Какъв би трябвало да бъде рационалният отговор на подобен ирационален жест. Според разумната логиката - никакъв. "За културния мутант не са валидни санкции", писах преди година и половина - "нито политически, нито юридически, още по-малко морални. Подобни санкции са част от нормите на културата (всяка), към която той (вече или още) не принадлежи." Това, което е възможно, е да се направи паметник на жертвите, а самото събитие да се затвори в гигантска скоба. Да се запечата като саркофага в Чернобил, за да се спре убийствената радиация. Вместо това обаче поразеният сегмент беше разфасован и радиацията изтече, за да облъчи горе-долу цялото човечество. И да предизвика каскада от уж превантивни, самосъхранителни, а дали не още по-разболяващи действия...
Днес се питам възможна ли беше рационалната реакция. Теоретически - да. На практика - не! Травмата, поради своята чудовищност, удави всеки опит за разумна интерпретация.
Всъщност, дълго ли се лекуваше лъчевата болест?

Копринка Червенкова