Емилия Панайотова е от художниците, на които се наложи да се преборят със собствения си етикет. Сред колегите тя е известна като текстилец, а знаем колко ревниво гилдията пази границите на отделните специалности и упорито не допуска нарушения. Емилия Панайотова обаче последва професионалните си инстинкти, прескачайки ту снизходителното, ту враждебно отношение към нейните интереси в живописта. Сега тя се представя със самостоятелна изложба в Софийската градска художествена галерия, която, убедена съм, изненадва мнозина.
В случая не става дума просто за няколко добре нарисувани картини, а за цялостна концепция, започваща от смисъла на самото рисуване и завършваща с реализирането на конкретната експозиция. Работите на Емилия Панайотова демонстрират една съвременна позиция към живописта като генератор на идеи, а не като регистратор на събития или повод за експерименти с материала.
Художничката нарича картините си "Пейзажи", но те могат да бъдат видяни и като абстракции - дотолкова намекът за конкретната природа е подчинен на самата идея за пейзаж. В речника на съвременния човек отдавна думата пейзаж не се отнася само до видимото, а засяга духовното, менталното и трудно обозримото. Емилия Панайотова представя една субективна психогеография, която много повече засяга съзнанието отколкото природната или градската среда около нас. Представата за заобикалящия свят, която всеки от нас носи в себе си, е филтрирана и доведена до почти безтегловна структура, съдържаща емоции и чувства вместо разпознаваеми елементи.
Емилия Панайотова подчинява цялостното живописно изграждане на тази логика и на търсенето на духовен паралел на видимия свят - в рамките на нейното разбиране и усещане за него. Затова и картините й са светли, ефирни и като че ли прозрачни. Художничката разработва нюансите, изследва възможностите на светлосилата и въздушността на боите. Живописта й е синтезирано усещане за материално и нематериално и за граничността между тези две понятия.

Мария Василева