Пианисимо/2003
Шестият международен фестивал на съвременната клавирна музика "Пианисимо" показва трайна тенденция - добър вкус. Тази година организаторите са се ограничили в Стария континент за разлика от миналата година, когато интернационалният спектър обхващаше и Америка.
Мисля, че няма да изразя само свое мнение, ако поставя един от акцентите върху италианската музика. Първата вечер пианистът Вернер Бархо от Германия изпълни творби от жени-композитори: Вилета Динеску, Кармела Цепколенко, Рут Шонтал и Галина Устволская. С първите три той работи от години. Произведенията на Динеску и Цепколенко са приятни за слушане и, предполагам, мечта за пианиста, защото фактурата им е издържана в романтично клавирно изобилие. Една от пиесите на Динеску - "Диес дием доцет" - е вдъхновена от "Години на странстване", по-специално "Фонтаните на вила д,Есте", така че е своеобразна реминисценция на Листовия пианизъм. Малко доскучават пиесите на Цепколенко, въпреки желанието композициите й да бъдат обяснени като плод на подсъзнателни емоционални импулси. В творбите на Шонтал и Устволская, които прозвучаха във втората част на концерта, пианизмът не беше романтично, а драматургично средство за по-сериозна мисъл. Рут Шонтал е немска еврейка, учила е при Хиндемит в Йейл, емигрантка в САЩ. "Отражения" за подготвено пиано е спомен, отчаяние, копнеж по отдавна загубената родина, по ценностите на немската култура, към която тя отдавна вече не принадлежи. Вълнуваща творба, в която като видения се явяват и отмират спомени.
Концертът завърши с една разтърсваща Пета соната на Галина Устволская - в програмата е отбелязано, че учителят й Шостакович бил така завладян от дарбата й, че използвал нейни теми в творчеството си. В тази соната наистина звучи безутешният трагизъм на Шостакович.
Вернер Бархо, който е учил доста и е минал през разни школи, концертира усилено и участва във фестивали на съвременната музика, показа добра техника и липса на тонова култура. За сметка на това на италианската вечер чухме двама чудесни пианисти. Мауро Кастелани представи "АлдаМичоМюзик" - изключително интересен и полезен сборник от 19 детски пиеси за пиано. Уникалната идея за този сборник принадлежи на педагождата Алда Виа - нейни ученици са допринесли за осъществяването на тази идея с творбите си. Всъщност, определението "детски" е доста условно. По-голямата част от пиесите са трудни, но дори изсвирването им пред детска аудитория би било полезно. Целта на сборника е не да се слее с детската душевност, а да въведе детето в друг свят, да го увлече в една различна естетика на звука и формата. Конкретните заглавия са интригуващи, да насочват фантазията на ученика, да го накарат "да си представя" и така да навлиза в тоя нов свят съобразно собствената си фантазия.
Същата вечер чухме един блестящ музикант - Роберто Проседа. Роден пианист с изумителен усет за красивото - дори клъстерите му звучаха изящно. Невероятна динамична палитра - музиката сякаш извира от въображаемо докосване на клавиатурата, пръстите са само оръдие на мисълта и емоцията. Проседа е конструирал програмата си така, че да представи шестима автори -Гофредо Петраси, Алдо Клементи, Микеле дал Онгаро, Ада Джентиле, Алесандро Солбиати, Никола Сани - 6 различни възгледа върху пианото, които да са и своеобразно отражение на историята на този инструмент - както обясни преди концерта. Съвременната италианска музика, така, както я чухме на този концерт, е красива и силно емоционална. Авторите изследват различни аспекти на музикалния материал, търсят и извънмузикални аналогии - в живописта, например, но тази "изследователска" работа не е умозрителна, а изпълнена с вдъхновение и артистично очарование.
След този блестящ "италиански ден" мислех, че ще последва спад, но ето че организаторите бяха проявили достатъчно "жанрова" изобретателност, за да се избегне спадът. Един от концертите беше рецитал на саксофониста от Малта Жозеф Вела и пианистката Ивелина Иванчева - приятно преживяване с непознати творби. Сред тях и една световна премиера: Ивелин Димитров, "Три графични скици" - с достатъчно ефектен клавирен фон, за да оправдае включването на подобен концерт в "чуждо" жанрово поле.
Слушахме музика за клавирни дуа - в твърде широк стилов диапазон: българска класика (Цветан Цветанов, Концертино за две пиана), световна класика на ХХ век (Барток из "Микрокосмос" и Соната за две пиана и ударни). Съвременността беше представена от Георги Арнаудов - "Вариации върху тема от Рахманинов" за две пиана и ударни. Интересно звучи Рахманинов във вариант "български минимализъм и българска чувствителност". Представен бе и украинецът Володимир Рунчак - "Его и алтер его": егото - в клавирната партия и подсъзнанието - като отглас в ударните, понякога в конфликт, понякога в привидно съгласие. Но никога в пълна хармония.
Няколко думи за музикалния видеопърформанс - мултимедиен проект на Анете Шлюнц - музика, Тиери Ое - видео, с участието на Симеон Шишев - флейта, алтова флейта, и Росен Идеалов - кларинет. За мен е винаги странно това желание да се направи достояние на публиката творческият процес и този акт да бъде оформен като изкуство. Разбра се, завладяващо е съзерцанието на напрегнатото лице на композиторката, ръцете, които ровят из струните на рояла, допълнителните атрибути - кукли, костенурки и пр., които трябва дa обяснят подсъзнателните импулси на творчество и пр. Все повече се фетишизира тази дейност, светът на отделния инструмент се "оживява", става персонаж - ето, в такъв аспект въздейства и този пърформанс.

Наталия Илиева