Елегия за Радой Ралин
На 22 април Радой Ралин навършва 80 години.
От много време насам, с известни основания, произнасяме сатири за хлевоустия Сатирик. Саморазправяме се с факта, че не съответства на съградената от цял народ и понякога нетърпима митология. И някак пропускаме, че той споделя правото ни да се разочароваме от него...
Но годишнината му е повод издателство "Слово" да публикува томче негови стихотворения (озаглавено именно "Правото да се разочароваш")- и тъгата по Радой, спонтанния лирик на бедността и свободата, ме връхлетя. Тъга по скромния поет Радой, когато пише: "Всеки старец е един нежен акробат" ("Старческо капричио", 1996). Или: "Животът вече всичко ми отне./ Умряха най-добрите ми приятели/ и се снижават мойте рамене/ подобно чезнещи мореплаватели/ към безвъзвратното турне." ("Емблема"). Или: "Вече нямат значение моите тайни" ("Трета емблема", 1985). Или: "Как нито една любов/ не те отведе до шедьовъра,/ нито до отровата?" (Несънувана пресконференция", 1995).
Днес се питам къде обаче е онази фундаментална грешка на живота ни, която раздели в съзнанието автентичните крушения на единия Радой от износените фойерверки на другия; къде политиката ни е увредила? И чия вина е по-голяма: неговата или нашата? Защо изведнъж Радой е така самотен?
Тогава да празнуваме целия противоречив Радой Ралин: както изобретателния сатирик, така и горчивото му, непразнувано до днес ядро - поета...

М.Б.