Реконструирана Европа
От 10 април Русенската художествена галерия показва международна изложба, посветена на Деня на Европа - 9 май. Тя обединява творци от различни държави по течението на Дунава чрез фотографии, живопис, пластики от метал и дърво, видео- и фотоинсталации.
Изложбата е продължение на няколко предишни експозиции в Ерфурт (1999 и 2002) и Виена (2001), посветени на Дунав, дунавските страни и европейската идентичност.
Настоящата изложба включва някои от участвалите в предходните изложби - Михали Молдвай (Сърбия), Уве Хауенфелс и Гуе Шмид (Австрия), и Камен Павлов (Германия). Тук те са обединени от идеята "Европа реконструирана". Тя принадлежи на австрийския учен Манфред Мозер, който предлага като провокация философското есе на австрийския писател и философ Роберт Музил "Безпомощна Европа". На българските участници той отправя покана да създадат "съвършени факти", които да се запазят в архив или музей с идеята, че ако след 100 години Европа изчезне от политическата карта те биха реконструирали европейската култура.
Централно място в експозицията заемат фотографиите на Михали Молдвай "По Дунава към Европа", които са съпроводени от коментари. В продължение на една година той пътува срещу течението на Дунава и документира най-характерното от пейзажа и живота на хората от различните държави. Важна част от неговата поредица е фотографията на Мостът на свободата при Нови Сад, съборен при бомбардировките на НАТО. Той стои в дунавски води като своеобразна "гранична" точка на речния път между Изток и Запад, като символ на войната срещу Сърбия, а също и на неуспешното възстановяване. Забележителна е разликата в пейзажа и начина на живот на хората от двете страни на моста. "Катастрофално за по-бедните страни в долната част - пише Молдвай - е това, че все още е блокирано движението по Дунава с части от моста и мини. Река Дунав беше най-важната югоизточна артерия с 90 млн. тона товар на година, които днес скъпо се превозват по влакове и улици. Всеки ден на крайдунавските държави се изплъзват по 2 млн. Евро."
Пластиките на Уве Хауенфелс са интересна интерпретация на връзката с Дунава. Неговите надупчени плоскости от метал, от които са изработени скулптурите, са прозрачни, но едновременно с това отразяват светлината подобно на водната повърхност.
По поречието на Дунава на територията на Австрия има 28 моста. Във видеоинсталацията си "До 28" Гуе Шмид показва поглед от всеки един от тях. Изводът му е, че погледната през различни часове на деня, от различни места, водата навсякъде се движи по подобен начин, но типичната атмосфера около различните места, където снима, се изгражда от звуковия фон. Освен шума на реката се чуват звуци от движещите се наоколо превозни средства - автомобили, кораби. Бавният ритъм на движението на водата и динамиката на звука се свързват по особен начин, което според автора наподобява филма "Соларис" на Андрей Тарковски.
Камен Павлов показва с фотографиите си различни места, гори, пътища, гранични камъни, които е срещнал по време на пътуването си по Via Regia. Този "Царски" път обединява всички държави, намиращи се по бреговете на Дунава и продължава до Каспийско море.
Работите на българските участници са интересна интерпретация по темата "Европа реконструирана". Мая Кубратова и Златка Стойкова представят парче земя с поникнала трева, поставено под защитна конструкция. Гошо Георгиев и Ива Станева са поставили своеобразна "Разделителна линия" между Запад и Изток, с която заявяват, че "Тази граница от една страна лесно може да се преодолее, но от друга тя винаги ще съществува.". Работата на Зорница Василева "Човекът без качества" пък е провокирана от есе на Музил със същото заглавие. Тя поставя под съмнение неговата теория за действителното съществуване на човек без качества. С видеоинсталацията си "Срещу моя прозорец - прозорец" Зорница Василева показва тесните граници, в които живеем.
Интересен е и замисълът в работите на Таня и Георги Пасеви, Красимира Кирилова, Иван Кънчев, Румен Богданов, Николай Бузов.
Изложбата разглежда важни проблеми, свързани с осъзнаването на времето и средата, в които живеем. За съжаление нейната сила е нарушена от не достатъчно доброто експониране на част от работите и на маргинализирането на българските участници.
Изложбата ще бъде показана и в Салона на изкуствата през май в София.

Светла Петкова