Балетът като лична история
- Г-н Петров, защо решихте да гастролирате в София с два балета на Сергей Прокофиев, вероятно заради петдесетгодишнината от смъртта му?
- Не само заради това, но и поради факта, че това са сред най-силните спектакли в репертоара ни и представят добре нивото на трупата.
Балетното творчество на Прокофиев е някакъв вид революция в танца, с промяната на звука сякаш се обновява и самото движение? Това е особено интересен проблем. Когато за първи път поставяли "Ромео и Жулиета" през декември 1938 г., балерината, която изпълнявала Жулиета, възкликнала, че нищо не разбира от тази музика, че е нетанцувална и не знае как да я изиграе. Днес ние смятаме, че е един от шедьоврите на балетното изкуство и когато танцуваме, не разбираме какви са били тези трудности. Защото това е една особено пластична и драматургично пълноценна музика. Факт е обаче, че музиката на Прокофиев преобръща вижданията за танцовото изкуство и провокира до краен предел фантазията. Юрий Григорович чрез "Иван Грозни" се опитва да разгърне и допълни голямата триада на Прокофиев ("Ромео и Жулиета", "Пепеляшка", "Каменното цвете") с нов балет. Ценя у Прокофиев умението му да орнаментира звука, да го украсява в непосредствения музикален ход - като изхожда от една неимоверно изчистена първоначална идея. (Както е например при образа на Жулиета.) Така се постига психологическото богатство на звука. Музиката на Прокофиев обогатява и хореографията, тъй като дава възможност хореографският език да се движи не по прости схеми, а да разгърне една цялостна психологическа и драматургическа картина.

- Как се постига и поддържа това сложно единство между хореограф, художник и изпълнители в подобни грандиозни спектакли?
- Григорович е бил приятел с Вирсаладзе. След като са се срещнали, те вече не са се разделили. Не че Вирсаладзе не е рисувал за други хореографи и спектакли, дори театрални, но тяхната духовна връзка личи и в изкуството им. Аз работя с един кръг художници, които смятам, че не само ме разбират, но и ме допълват, като Владимир Арефиев и Станислав Бенедиктов. Човек може да се разгърне чрез съмишленици и да покаже душата в танца - мисля, че това е най-важното.
- Мислите ли, че и днес, в модерния балет, танцът се инспирира от звука?
- Ако трябва да употребя ирония - може без музика, може и без движение, без декори и костюми. Но големият спектакъл е комплексно изкуство и се нуждае от всичките си елементи.
- Казвате, че цял живот сте мечтали да поставите "Фантастична симфония" на Берлиоз и миналата година сте го сторили.
- Чувствам се особено свързан с тази музика, в нея има истинска история и тъкмо тя ме провокира. Берлиоз я е създал след една несподелена любов. Тогава в Париж гостувала някаква театрална трупа и той се влюбил в една от артистките, която обаче не откликнала на неговото ухажване. Опитвам да разкажа историята на един млад човек, който се влюбва, да обрисувам неговите копнежи... Аз винаги търся история. А може би има и някакъв личен момент...
- На вас като хореограф как ви се иска да промените пластиката на тялото?
- Бих искал да очертая една своя линия, ето защо използвам всичко от класическия и съвременния танц. Считам, че Бежар е променил много нещата, той първи въвежда и прилепналите, подчертаващи тялото трика. Може би той ми е най-близък. Танцът трябва да събира всички тенденции - класически и нови, да обединява изкуствата. Големите, мащабните теми на човешкото битие би следвало да се изразят с подобни мащабни средства в танца и неговият език трябва да съдържа всичко. На зрителя не бива да е скучно, трябва всичко да е динамично и интелектуално обосновано, затова и аз не правя балети с два антракта, а само с един. Един момент на отпускане води веднага до отегчение. Спектаклите трябва да носят не само чисто зрителна наслада, но и интелектуално предизвикателство.
- Как се отнасяте към модните напоследък в Русия буквални реставрации по скици, декори, костюми и хореография на спектакли, играни по сцените преди стотина години например?
- Тук явно намеквате за възстановките на Кировския театър. Мисля, че това си е чиста профанация на изкуството. Тези възстановки доказаха, че са не просто неприемливи, но и негладаеми, тъй като са остарели. Хореографията често е статична, а костюмите - тежки и тромави; и всичко е доста скучно, прилича на ексхумация. Времето и епохата са се променили, изкуството също, възприятието, изискванията на публиката се трансформират. Не казвам, че трябва да се наруши връзката, но тя трябва да остане връзка, а не повторение, трябва да се съхрани основното, най-доброто, същественото, да се опази духът, както е направил например Лавровски с творчеството на Петипа, но това вече е друго отношение - на уважение, а не буквализъм. Тогава не са съществували тези технически средства, имало е множество ограничения, защо да се отказваме от преимуществата си.
- Как тогава се отнасяте към новите версии, към поставянето по напълно нов начин на класически балети, например "Лебедово езеро"?
- Гледам с интерес на подобни неща, например на онази трупа само от мъже, които изпълняват всички партии, и то с удивителна техника. Новите редакции трябва да изразяват мисленето и отношението на този, който ги осъществява. Не бива да се счита, че извън великата рамка няма нищо друго, освен вече постигнатото.
- В какво се състои според вас "интелектуалното движение"?
- Мисля, че хореографи като Ноймаер, Бежар и Григорович са хореографи-философи, не се задоволяват с обикновените истории, а търсят дълбоки психологически моменти. Това прави танца не само движение, а и мисъл. Хореографът сътворява нещо ново - нов живот, който преди него просто не е съществувал; той дава код, ключ за разбирането на музиката и психиката, той тълкува. Създава нов поглед към света. Хореографът не може да се ограничи само в професионалното знание за движението. Много бъркат онези, които си мислят, че човек е само това, което са вложили в него като опит и образование. Един творец е нещо повече, той твори и от онова, което му е дал като дар Бог.

Разговора води Петър Пламенов

Петър Пламенов (1978) е завършил Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин Кирил - Философ", магистър е по литературознание. В момента продължава образованието си в СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Културология".