Филхармонията...
и без Петко Радев


Френският XIX век - Берлиоз, Сен-Санс и Франк - бе на вниманието на Васил Казанджиев и Софийската филхармония - една повече от традиционна, повече от "обсвирена" програма, която не би ме завела в зала "България", ако не беше името на 21-годишната цигуларка Валя Дервенска. Някаква носталгия сякаш по "изгубената романтика" владее Васил Казанджиев - във всеки случай програмите му са надлежно отдадени на XIX век - неотдавна на дневен ред беше Чайковски. Разбира се, че в това няма нищо лошо; но от музикант като Казанджиев човек все пак очаква и репертоарната провокация.
Провокации тази вечер нямаше. Имаше един добър концерт, в който се открои все повече привличащата вниманието Валя Дервенска. Една цигуларка, която знае какво иска и как да го постигне. Дори и в една творба като Третия цигулков концерт на Сен-Санс, където красивостта и виртуозните ефекти някак блъскат в прекалено стабилния романтичен монумент, а това създава проблеми на изпълнителя, Валя Дервенска овладя формата; използва ловко всички привлекателни моменти, в които "се спотайваше" фигурата на Сарасате, на когото е посветен концертът, и направо си взе възторга на публиката. Взе си го напълно заслужено: първо с великолепния звук; след това с прекрасното усещане на тази музика и чуването на оркестъра и диригента; твърде ефектна е нейната сигурност в поведението й на сцената - стабилна, уверена дотам, че и когато се чуе нещо непредвидено, непоклатимо се минава нататък и се продължава по най-добрия начин.
Симфонията от Цезар Франк прозвуча в духа на добрите традиции, филхармонията музицира с удоволствие и с някаква особенa приповдигнатост... разбира се, съприкосновението със смислен музикант като Казанджиев допринесе за това; а може би и фактът, че след концерта оркестрантите отбелязаха 70-годишнината на големия български кларинетист Петко Радев - един музикант, който не случайно се радва на всеобщо уважение. Всеки може би има своята история с Петко Радев. Моята е следната: преди години, когато записвахме с диригента Емил Чакъров, нямаше случай Петко да има някакво соло или по-отговорен ансамбъл с колегите си от дървените духови и да не дойде веднага след това с молба да го чуе. Нито веднъж той не се довери само на собственото си впечатление - толкова взискателен бе, най-вече към себе си. С Петко Радев от филхармонията си отива още една от нейните емблеми. Бъдещите по-трудно се очертават, засега.

Екатерина Дочева







Крешендо
декрешендо