Пътуване във времето

"Арахангел Михаил" е последната пиеса на Георги Марков, писана в Италия и завършена в Англия (1974), където и е поставена. Може би в най-чист вид тя съдържа драматургичния модел, който следват всички пиеси на Георги Марков. Това е алегорично-интелектуалната драма на екзистенциализма. В пиесите на Георги Марков обаче публицистичното заменя в голяма степен философското. Откровената, емоционална, динамична, леко патетична и живо философстваща публицистичност е изобщо типична за неговите пиеси, но особено важна е тя в "Арахангел Михаил", която е pаr exellance драматична дискусия на тема "Интелигентът и властта".
Повикан на помощ от ранените, Докторът се оказва в ситуация без изход, в "червената гора", където го хваща Полицаят и го повежда към участъка в селото, защото е дошъл да помогне на преследваните от властта. Раняват го и Докторът спасява крака му. Когато стигат селото и докторът решава да си тръгне, Полицаят го застрелва. По пътя през гората те спорят за своите светогледи, избори и идентичност. Единият представлява властта, а другият - хуманизма. Единият се казва Арахангел, а другият Михаил. Единият взема души, а другият ги връща. В текста всяка от тези тези е ясно, четливо и логично разгърната. Режисьорът е акцентирал основните сюжетни опори, както и важните аргументи от тезите на двамата в спора. Затворената ситуция, алегорично представяща изобщо екзистенциалната човешка ситуация, е показана на сцената чрез белия кръг (гората) и ходенето на място. Накратко казано, знаците ясно показват смисъла на ситуацията.
В този тип драма от актьорите се очаква повече очертаване на типажа и емоционална гъвкавост в защитата на тезите при воденето на дискусията, за да се достигне до жизнено важния за всеки избор, отколкото индивидуализиран характер. Двамата опитни актьори добре следват тази логика и в този смисъл от тях не може нито да се очаква, нито да се изискват сложно композирани роли. Изобщо спектакълът коректно извежда проблема за отношенията между интелигента и властта, макар че начинът, по който те са показани, авторовото публицистично вълнение в тази драма, което актьорите точно предават, ни препраща към времето на Георги Марков. Към времето на 60-те и 70-те, когато всяка система/власт драматично се мисли и преживява като враждебна, смазваща човека (алегорично представен от интелигента-хуманист), още по-драматично и задълго откънтява у интелигентите в комунистическите страни. Така че тъкмо публицистичният изказ в "Арахангел Михаил" повече от всичко го захваща в актуалността на времето, когато е писана пиесата. Спектакълът е пътуване към него.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Арахангел Михаил от Георги Марков. ДТ-Ловеч. Режисьор Васил Василев. В ролите Венцислав Кисьов и Веселин Мезеклиев.