Митналистика*

Неделя, 13 април 2003, 20 часът, развълнуван дикторски глас чете в централната емисия новини "По света и у нас" на държавната телевизия БНТ, Канал 1: "За първи път български телевизионен екип, този на БНТ, можа да заснеме гроба на цар Самуил в църквата 'Свети Ахил'. Тази историческа българска светиня се намира на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро в Северна Гърция." Репортажът продължава, журналистът Горан Благоев съобщава: "Гръцки свещеник отправи заупокойна молитва за всички погребани в храма. Той почете гробовете и на двамата български царе без, разбира се, да спомене имената им. Присъcтвието на духовник от България беше немислимо. Всъщност само осмината българи, които можаха да присъстват на тази панихида, знаеха, че тя е и в памет на двамата български владетели, погребани тук." Преди това стана ясно, че молебенът е факт не поради "официални междудържавни отношения, а благодарение на едно дългогодишно приятелство между двама души, които не са забравили, че дедите им някога са били част от един народ." Тези двама паметливи за общата си принадлежност люде са Лука Станчев, от Пловдив, и Коста Парашкевопулос, местен. Последният "говори предимно гръцки, но не е забравил и езика на свойте деди - диалектът на преспанските българи." Амалгамата от сензационност, възторженост, възхита и конспиративност иде да ни подскаже, че случилото се е невероятно, че граничи с подвига, че е нещо извън времето. То е митологично събитие, "вечно завръщане" към мястото на изначалието, което - макар и днес в руини - в паметта свети с несравним блясък. И за да не потъмнява този блясък, ние сме длъжни непрекъснато да си (го) спомняме: паметта като инструмент за излъскване. Телевизионният репортаж надскача рамките си, превръща се в разказ за началото и в разказ за геройството, което представлява връщането към това начало; той определено митологизира и мистифицира обекта на своята визия и реч, представя го като нещо повече от обикновен гроб в обикновена църква на обикновен остров в обикновено езеро. Така всеки, съприкосновил се с него, получава частица от неговата аура, сам се превръща в светиня, в сакралност: журналистът вече не е най-банален разпространител на новини (прочее, в излъчения като водеща новина на "По света и у нас" репортаж няма абсолютно никаква новина, освен ако не приемем за новина това, че някакъв телевизионен екип е отишъл на някакво място и е снимал там някакви развалини); той е аед, бард, скалд - певец за величието на миналото, който само с песента си кара слушащите го (в случая гледащите го) да потръпват от благоговение и страхопочитание и да се уподобяват на древните герои. И сензацията тук не е, както вероятно си мислят в редакция "Актуална информация" на БНТ, че неин екип за първи път е получил възможност да заснеме гроба на цар Самуил, а самият журналист, който по напълно различни от сериозната журналистика критерии предпочете да съгражда мит, отколкото да предаде новина. В чието съграждане, както си е по правилата на всеки мит, има герой/и (незабравилият "свой род и език" местен, неговият пловдивски приятел, самият журналист), дълго неразгадана тайна ("Но от табелата пред църквата "Свети Ахил" посетителите научават единствено, че тя е построена по поръчка на цар Самуил от България. Сякаш този владетел никога не е живял по тези места и не е погребан тук") и хитрост на героя, който не просто разкрива тайната, но и побеждава нейния пазител (гръцкият свещеник няма понятие, че служи панихида за български владетел). Разказът е толкова вълнуващ и така повдига национално самочувствие, че - обръщам внимание на "Труд", да предложи и Горан Благоев за орден "Стара планина". В Преспа куршуми няма, но опасността да се снима там е не по-малка от тази да се предава от Багдад. Защото, както изглежда, в българската журналистика най-важна е способността да се създават и подхранват митове. Напук на всеки професионализъм.
България - земя на герои...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин


*Митналистика = мит + журналистика: неологизъм, обясняващ и разгадаващ основните характеристики и занимания на голяма част от принадлежащите към днешната българска журналистическа гилдия. Висока честота на разпространение в БНТ, bTV (виж "Всяка неделя" и "Шоуто на Слави") и в ежедневната преса (особено вестниците "Труд" и "Монитор").