Европейският преводачески колегиум
в Щрален, Германия
Германският президент Йоханес Рау и още няколко висопоставени политици добронамерено подкрепиха представителите на една често пъти забравяна професия: преводачите. В Европейския преводачески колегиум в Щрален, на германо-холандската граница, високото политическо присъствие съвпадна с мандата на българския преводач Любомир Илиев като творчески ръководител.
"Марк Твен пише следното: Много хора казват, че имат трудности с думи в Библията, които не разбират. Аз обаче имам трудности с онези думи в Библия, които добре разбирам". С този цитат германският президент Йоханес Рау окуражи преводачите и гостите на голямото тържество в Европейския преводачески колегиум (ЕПК) в Щрален. Колегиумът, който е уникален по своя характер творчески "приют" за преводачи от цял свят, разполага с най-голямата специализирана преводаческа библиотека от над 110 хиляди тома, където могат да се намерят речници и справочници на повече от 250 езика. Само българските речници и справочници са около 50, например. Годишно повече от 700 души пристигат в малкото германско градче, за да поработят няколко дни или няколко седмици над свой превод в Колегиума, където всеки от тях получава безплатно напълно обзаведен малък апартамент с работно място и компютър, а за мнозина се намира и по някоя стипендия.
Легендарна е вече споменатата библиотека на Колегиума, разположена както по етажерките във всеки един от апартаментите, така и на два етажа в похлупения със стъклен покрив някогашен вътрешен двор между четирите стари къщи, подслонили преводачите. В тази библиотека, където са и работните места с денонощен интернет-достъп, във всеки час от денонощието можете да срещнете заровени из речниците преводачи - понякога дори по пижами или нощници. Между другото, именно тези преводачи са и най-ценният капитал на Колегиума. "Крачещи речници", ги нарича Любомир Илиев. Българският преводач на "Фауст" и на много други произведения от класическата и съвременната немскоезична литература е третият Translator in residence и ръководи Колегиума през първото полугодие на 2003. Тази "длъжност" е чест не само за Любо Илиев, но и за българската преводаческа школа, която през последните десетина години има постоянно и много позитивно присъствие в Щрален. Проектът Translator in residence, възникнал след смъртта на съоснователя и дългогодишен президент на ЕПК Клаус Биркенхауер, се субсидира от фондацията "Изкуство и култура" на германската провинция Северен Рейн-Вестфалия. Начело на фондацията, създадена навремето от сегашния федерален президент Йоханес Рау, днес е министърката на културата в провинцията Илзе Брузиз, която казва: "Надявам се, че колегиумът има голямо бъдеще. И че и занапред тук ще продължават да се стичат много преводачи, които работят заедно. Разбира се, нужни са много усилия. Провинция Северен Рейн-Вестфалия отчасти финансира Колегиума, фондацията "Изкуство и култура" дава пари за стипендии, Еврокомисията оказва финансова подкрепа. Надявам се, че така ще бъде и занапред и че Колегиумът ще продължи да предлага оптимални условия за работа."
Условията действително са оптимални - ще го потвърди всеки член на преводаческата гилдия, който някога е стъпвал в Колегиума. Въпросната гилдия, впрочем, навсякъде по света е сред най-онеправданите: ниско заплащане, нерегулиран труд, никаква известност или признание. Независимо че световната литература се пише тъкмо от преводачите, а не от писателите, които създават само националната си литература, както заяви преди няколко години литературният нобелист Жозе Сарамаго. Ето защо за събраните в Щрален преводачи като елей прозвучаха думите на германския президент Йоханес Рау: "Дойдох при вас, за да ви покажа колко много държа на ЕПК и същевременно да благодаря на тези, които го издържат. Издържат го и в двата смисъла на този израз."
Рау си призна, че като президент не може пряко да подпомогне финансирането на ЕПК, но може да привлече внимание, да подсети потенциалните спонсори. Същата надежда изрази и министърката на културата Илзе Брузиз: "По този начин вниманието на обществеността се насочва към този колегиум. Тук на посещение беше и предишният президент Роман Херцог и тогава видяхме как вестниците обърнаха внимание на Колегиума. А това помага, когато се наложи пак да се търсят пари."
Парите хронически не стигат, когато става дума за качествена литература, за висока култура или за наука, с огорчение констатира и президентът на ЕПК Клаус Шприк, който е "неделен преводач", а през седмицата нахлузва тогата на съдия от Върховния съд. Той сравнява "храма на световната литература" в Щрален с конкурса за естрадни песни не Евровизията: "Това е произволно избран пример. Аз нямам нищо против естрадата и естрадните конкурси, но все пак е странно, като си помислим: за естрадния конкурс на Евровизията, който трае само един ден, се изразходват 6,3 милиона евро, докато годишният бюджет на ЕПК е едва 300 хиляди евро."
Принос към този бюджет има най-вече правителството на провинция Северен Рейн-Вестфалия, но от миналата година пари идват и от Брюксел. За останалото Колегиумът разчита на спонсори и дарители. Юта Хауг, германска депутатка в Европарламента, дори вижда възможности за повече пари от Брюксел: "Ние, парламентът, преди две години за пръв път извоювахме бюджетно перо, от което се дава финансова подкрепа за ЕПК. Надявам се, че и занапред ще остане така и дори ще увеличим финансирането. Вярвам, че преводачите, които работят тук, наистина строят онези мостове, които ние, политиците, не успяваме да построим."
Това звучи самокритично - Колегиумът в Щрален по традиция е място, където суетата, самохвалствата и празните приказки трудно виреят. Преводачите са хора саможиви, затворени и съсредоточени върху "своите" текстове и автори. В ЕПК можеш да ги видиш по-разговорливи само вечер, когато в общата кухня се отварят бутилките вино и потръгват разговорите за метафори, идиоми, културни разминавания и... хонорари. Главна тема, разбира се, е съдбата на добрата литература и бъдещето на нейните, често пъти анонимни, посредници в ерата на визуалните медии. Клаус Шприк е оптимист: "Да, въздействието на киното положително е по-силно от това на книгата, но нека не забравяме, че преводачите са важни посредници и че преводната литература понякога достига огромни тиражи. И нещо много важно: читателят се занимава с една книга доста по-дълго от 90-те минути, които прекарва в киното или пред телевизора, за да изгледа един филм."
Специално за преводачите, които боравят с по-малки езици, Колегиумът е дружелюбен и надежден пристан, защото под стъкления покрив действително не важат обичайните йерархии: езиците са равни, чужденците често пъти са повече от германците, а домакините - изцяло женският екип на Карин Хайнц и Регине Пеетерс - с необичайна за Германия лекота минават на "ти" и на малко име. (Да не говорим, че колегиумът е рай за пушачите - никакви забрани никъде.) Разбира се, доминацията на английския и тревогата за бъдещето на останалите езици, включително и на немския, не са заобиколили и този остров на добрата многоезична литература. Президентът Йоханес Рау обобщава така дискусията: "Грешим, ако смятаме, че можем да ограничим или да спрем английския в настъплението му като световен език. Откъдето и да го гледаме, английският стана световен език. Смятам обаче, че немският също има своето място и дори може да си върне част от загубения терен като научен език, какъвто е бил навремето."
В Европейския преводачески колегиум в Щрален на стената виси карта на света със стотици разноцветни топлийки. Преводачи от цял свят вече са работили в това "райско място", както единодушно го наричат гостите, увековечили мненията и емоциите си не само в съответната книга, но и в още няколко специални издания - например шеговитата международна готварска книга. С разширяването на ЕС все по-често в Колегиума пристигат и преводачи от Средна и Източна Европа. Евродепутатката Юта Хауг е доволна от тази тенденция: "Смятам, че за преводачите от новоприетите държави в ЕС ще стане още по-лесно да идват тук. От друга страна и в момента тук идват доста преводачи от България, от Румъния, от Унгария и пр., които попадат в това фантастично място с фантастични възможности за работа."

Александър Андреев