Кино, а не Кремиковци
Филмова студия "Време" е създадена през 1951 (като Студия за научнопопулярни и документални филми). Неин едноличен собственик е държавата в лицето на Министерството на културата. От 1992 студия "Време" е на самоиздръжка, от 1995 е ЕООД. Във фонда й има над 5000 заглавия, много от които са носители на международни и национални награди.
На 6 март 2003 студията получи лиценз и регистрира монотематичен филмов канал "Време" за представяне на българското кино. Предвижда се излъчването му да започне през есента.
От 2002 Филмова студия "Време" ЕООД е в приватизационна процедура.


- Студия "Време" и "Орфей аудио видео" са застрашени от вандалска приватизация. Този път обаче, за разлика от становището си по приватизацията на "Бояна филм" ЕАД, Министерството на културата се възпротиви на Агенцията по приватизация, обявявайки двете дружества за последните свои "инструменти" (според израза на министър Абрашев). Как стоят точно нещата?
- Миналото лято философията на Закона за приватизация бе обърната на 180 градуса. По смисъла на стария закон имаше приватизационни списъци и всичко, което фигурираше в тях, се приватизираше. Сега пък има забранителни списъци - всичко извън тях автоматично се приватизира. Оттук възниква ужасният проблем за дружествата в сферата на културата - те се оказват на един тезгях с всичко останало! Студия "Време" например е в приватизационния списък с хубавия номер 212: между някакво геодезично-кадастърно държавно предприятие в Петрич и друго от Хасково. Беше много важно, че Стефан Данаилов отправи питане в Народното събрание към Николай Василев, а после публикува текст. Значи, заместник-премиерът казва: "Работете си спокойно", а нито в "Държавен вестник" излиза забрана за приватизация на "Орфей" и "Време", нито в АП, подчинена на същия Николай Василев, има заповед да спре тази процедура.
- Това правителство не може да се разбере със самото себе си - министър Василев твърди едно, АП - друго...
- Шансът на "Време" е, че в АП работят страхотно смислени млади хора и че те, за разлика от началниците си, имат сетива и разбиране какво е това стопанска дейност в сферата на културата и какво - чисто стопанска и търговска дейност. В самата Агенция няма настроение за приватизация на "Време" и никой не е дошъл тук с рулетките и калкулаторите да измери сградата, да я оцени и да я продава. Защото в правния анализ, който е и в МК, и в АП, колкото и парадоксално да звучи, няма раздел "авторски права и носители". Смешното е и друго - това правителство не може да се оправи с двете последни големи "баници" БТК и "Булгартабак", та кой ще ти се занимава с "Време" и "Орфей"...
- С какво друго е привлекателна студия "Време" за евентуален купувач, освен с апетитната сграда на "Дондуков" 67?
- В сферата на видимото "Време" е: сградата, тенекиено гаражче (отсреща) и хотел на Южното Черноморие. В очите на търгаша има тухли, черчевета, т.е. РЗП (разгънато-застроена площ), но той няма мозъчен сектор за филми, за култура, за памет... Сградата е 6-етажна, 1 1/2 етаж е реституиран през 1992, което си е нормално - това са частни жилища. Студията, сиреч държавата, разполага с 4 1/2 етажа и таван.
- Допускам, че когато си се явявал на конкурса за директор, е станало дума за твоето становище по приватизацията на студията...
- Да, питаха ме. Категорично заявих, че съм против приватизацията на "Време". Ние нали сега обичаме да се равняваме по бившите събратя по концентрационен лагер: "Бела Балаш" в Унгария си е жива и здрава държавна студия, полската документална студия е жива и здрава и си работи, чехите направиха гаф с "Барандов" и сега се пишманят (произвеждат гримчета и парфюмерия), за "Мосфилм" не говоря, защото той в момента е складове...
- Никакви складове не е, а мощен държавен концерн от десетина малки студии с директор Карен Шахназаров.
- Ето, след като самият "Мосфилм" се е разделил, означава, че гигантоманията на социализма, чието въплъщение у нас беше "Бояна", вече е невъзможна. Като инструмент държавата има малката, компактна, мобилна студия "Време". Тя е търговско дружество и може да прави всичко, което законът не й забранява.
- Но няма Закон за киното.
- Точно това казах и на конкурса - да не стане така, че утре ще влезе в сила и държавата може би ще има нужда от свое филмопроизводствено предприятие. Знаеш какво се случи от 1991 до днес. Аз съм един от малоумниците, които доброволно излязоха на улицата. И вярвах, че в комунистически правова икономика ще правим частно кино. Това излезе сапунен мехур.
- Да допуснем, че евентуалният приватизатор на "Време" вземе сградата. Къде са гаранциите за предмета на дейност?
- Виж какво стана с бившите Кинефикации. Иди извън София и се опитай да гледаш кино.
- Няма. В Плевен например не е останало нито едно.
- Тогава пък Министерството на икономиката ги приватизираше.
- Въпреки че принципал пак беше МК.
- Разбира се! Не мога да разбера защо държавата не си съгласува дейностите - добре, АП приватизира, служителите й затова получават заплати. Ужасен съм, че няма възглед за тази приватизация. Явно политика и култура са антиноми. Тук, в тази сграда, в която работя от 1986 (в периода 1997-99 бях художествен директор), принципалът е идвал 2 пъти, за да навести имота си: през 1992 дойде министър Елка Константинова и едва сега, преди седмица, дойде зам.-министър Анда Палиева. Аз съм за приватизация, но не може да се приватизира урбулешката. С буквата К можеш да изпишеш Кино, но и Кремиковци.
- В мазето на студията се съхранява продукцията на "Време" от 50 години, но вие нямате правата върху филмите и фактически играете ролята на депо.
- Така излиза - филмотека от собствена продукция. Според Закона за авторското право за всичко, произведено до 1993, големите права са в държавата - в ръцете на Националния филмов център. Ако седнем да калкулираме, ще излезе, че само лентите долу струват десет пъти повече от тази пършива сграда. Но на никого не му пука за това.
- С какво се занимава студията в момента?
- Освен филмовите услуги, които предлагаме, тук се реализират филми и телевизионни програми в сътрудничество с НФЦ, БНТ, български и чужди продуценти. Аз съм управител от близо 3 месеца и съм продал 10 филма. В момента се завършва "Закуска на тревата" на талантливия Иван Трайков. Преговярам с БНТ да купи филма. Става дума за изключително 27-минутно документално наблюдение върху продавачите на дини и тикви по столичните кръстовища. Довечера са последните снимки на филм, който двамата с Добромир Чочов (собственик на "Доли медиа студио") самоубийствено произвеждаме сами. Той е посветен на 70-годишнината на Борис Карадимчев. В продукция са "Флигорната на Свети Йоан Предтеча" (субсидия от НФЦ) и "Слепият музикант" (от последната сесия на БНТ).
- Говорим за видео, нали?
- Да. Филмовите камери на "Време" са в отлично състояние...
- Но се дават под наем.
- Разбира се, няма как да премълчим, че филмовите технологии за десет години свръхреволюционно дръпнаха напред. В студията има страшно много остаряла техника, която просто трябва да се бракува. Няма да бъде изхвърлена, а ще отиде във филмовите училища, с които сме в прекрасни отношения. Една от основните точки в програмата ми беше "младите и техните дебюти"... Аз съм тук, за да заработи предприятието. Разбира се, в епохата на зловещи, безпардонни свръхматериални интереси се появяват слухове...
- Че искаш да приватизираш "Време" ли?
- Да, че представлявам мощна групировка, че зад мен стоят пари и аз, като управител, ще ги вкарам като троянски кон и ще купят "Време".
- И с тези пари ще финансираш телевизионния канал "Време".
- Това е ужасно смешно, защото студията завърши 2002 година на печалба, първото тримесечие на 2003 - също. Преди 3 дни издължих на държавата астрономически плащания, от които нямаше мърдане. Правя всичко това, за да работи предприятието. Ако представлявам приватизатор, би трябвало да правя точно обратното.
- Повтаряш, че си тук, за да работи предприятието, но то заработи още по времето на Атанас Киряков. Просто сме свидетели на континюитет.
- Точно така. Предишният управител на студията е свършил 3 много важни неща: върнал е дълговете, наследени през 1999; подредил е фонда в блестящо състояние, извадил е нотариални актове за всички имоти.
- Има и четвърто - студията започна да продуцира филми, т.е. възстанови филмопроизводството си.
- Да, но е спорен въпросът дали трябва да бърка в собствения си джоб, за да произвежда. Но пари се печелят. Важното е, че ги има тези четири-пет много добри филма.
- Как си представяш филмовия канал "Време"?
- В 17.30 по кабел се завърта шапката и се започва по класическата телевизионна схема: детска анимация/детски игрален филм; в 18.30 - игрален филм; в 20 (на гърба на новинарите) - документален блок, научнопопулярен или публицистичен филм; от 22.00 - хубав български игрален филм. Програмата е доста минималистична, но струва ужасно много пари. Поръчах си неофициално пийпълметрично изследване - показателите дублират онези на едновремешното предаване за българско кино "Киноцентърът представя". Тоест аудиторията е малка, но здрава. И като него ще има "предговаряне" на филмите.
- Как ще се оправите с авторските права?
- За филмите до 1993 имаме сключен договор с НФЦ, за другите имаме принципен договор с Филмаутор, но трябва допълнително да се споразумеем на какъв принцип ще се плаща; и с Музикаутор няма никакви проблеми, а малките авторски права ще се получават чрез Филмаутор.
Приватизира ли се обаче студията, не дай Боже, и каналът пътува, тъй като е неразделна част от дружеството. Шансът му е, че държавните права и държавната студия са в една посока. Сега обаче проблемът ни е къде да се помести този телевизионен канал. Искам чрез "Култура" да разбия един мит - че студия "Време" е рентиер и заплатите са астрономически. Служителите на "Време" са 8, колкото са впрочем и на СБФД.

- Но студията наистина отдава етажи и техника под наем.
- Да, но чистите суми от наеми покриват точно разходите ни - издръжка на предприятието, фонд "Работна заплата" и осигуровки. Животът е по-мъдър от всички нас - виж как ни намести в тази сграда и това си е бизнесфилмов център. В сградата няма нито един наемател, който да не е свързан с киното. Така че ако ще се приватизира, предлагам ясна и стройна схема, според която държавата да си запази своите проценти в предприятието и телевизията и филмовите продуценти да останат тук. Това означава десетки работни места. В тази сграда всъщност, с малки изключения, се правят всички български филми. Не съм убеден, че безвремието в България е свършило. Страхувам се "Време" да не попадне в държавното безвремие. Добри, лоши, законите трябва да се спазват. Следователно, докато Министерският съвет не вкара "Време" ЕООД в забранителния списък за приватизация, докато това не се гласува в парламента и не се превърне в добавка към Закона за приватизацията, де юре студията ще бъде в приватизационна процедура. Да не говорим, че това висящо положение и на мен ми връзва ръцете - за каквото и да е разпоредително действие да извърша с имуществото на студията, трябва да искам разрешение от АП. Това пречи както на "Време", така и на самата агенция.
- Чувам, че СБФД трябва да напусне сградата на "Време". Вярно ли е?
- Не. Не е вярно. Съюзът на филмовите дейци е попаднал тук в началото на 1997 по силата на решение на кабинета "Виденов" от края на 1996. То разпорежда от капитала на дружество "Време" да се извадят 4 1/2 етажа - т.е. студията да отиде на тавана при гълъбите и да изчезне. Това решение, разбира се, не е изпълнено от моите предшественици. Аз не мога да го изпълня по 2 причини: принципал на имота е министърът на културата и той трябва да издаде такава заповед; според чл. 28 от Закона за приватизация това е драстично разпоредително действие. Освен това, да бъде законово изрядно всичко, това действие трябва да се извърши със заповед на областния управител и на министъра на финансите. Надявам се този МС да намери време и сили да седне и да преразгледа решението, за да се уредят отношенията помежду ни и на всеки от нас - с държавата. Иначе ще си стоим в патова ситуация.
Що се отнася до СБФД, аз съм негов член и до миналата година съм бил председател на режисьорското сдружение и два пъти член на Управителния съвет - така че добре познавам проблемите на съюза. Неяснотата около това Виденово решение, изобщо неговата юридическа нищожност пречи еднакво и на СБФД, и на "Време". Тоест аз ратувам пред държавата да се разрешат проблемите и на двете институции. Съюзът е едно от трите професионални сдружения в областта на киното и той си има своето право на живот и на жилище. Това никой не го подлага на съмнение. Що се отнася до студията и до цялата ни аудио-визуална индустрия, нищо няма да потръгне, докато не се приеме Законът за киното. Сума ти неща в него не харесвам и най-вече липсата на фондове. Но за да има игра, трябва да има правила. Иначе по глупав начин "Време" ще изтече във фекалните канали на столичния град.


4 април 2003

Разговора води Геновева Димитрова


Станимир Трифонов (1958) е режисьор на редица документални филми, сред които "До утре...Четири портрета и един спомен" (1989), "Човекът, който се казваше Буров" (1993), "Образ невъзможен" (1996), "Атентатът" (1998), както и на телевизонния сериал "Хайка за вълци" по едноименния роман на Ивайло Петров. В момента подготвя игралния проект "Пътуването".
Разговор със
Станимир Трифонов,
управител на студия "Време"