Да не превръщаме
Лебедовото езеро в блато
Международният институт на театъра към ЮНЕСКО избра 29 април за Международен ден на балета. На тази дата през 1727 е роден Жан Жорж Новер - артист, балетмайстор и теоретик, автор на книгата "Писма за танца и балетите", която определя балета като самостоятелен театрален жанр и до ден днешен формира естетическите му норми.
Балетът е сред най-разбираемите изкуства, защото безмълвният език на танца не се нуждае от превод. Той е не само движение на тялото: чрез хореографската мисъл балетът въплъщава големите идеи и образи на всяко време, а синтетичната му природа придава още по-голяма сила на неговото въздействие като мост между културите в глобализиращия се свят. Българската култура трябва да се гордее с Международния балетен конкурс - Варна, както и с учредената Лаборатория за балетна педагогика - Международна лятна академия - Варна, в които от години участват водещи балетни режисьори и звезди на националните балетни театри. Освен това българските балетни артисти успешно се реализират на световния пазар на труда: имаме носител на най-престижната балетна награда - Отличието "Анна Павлова", сребърни и бронзови отличия от Международните балетни конкурси във Варна, Москва, Осака, Париж, Берн, Джаксън...
През последното десетилетие обаче българската култура навлезе в поредния период на тотално раздържавяване - и по-голямата част от творците просто напуснаха страната, а вътре в нея бе предизвикан вакуум...
И тогава се появиха някакви хора отвън, уж да го запълват. Откъде се взеха всички тези "велики", но никому неизвестни по света чужди експерти, всички тези "реформатори", съветници и т.н., които днес си позволяват да ни поучават кое образование у нас е актуално и кое не е? И да ни казват какви и колко да са училищата и студентите. Защото съм убедена, че българинът търпи "качеството" на днешния си живот само по една причина: младите имат възможност да получат добро образование и у нас. Все още.
Не е нормално само за да се харесаме някому, да се съгласяваме с твърдението, че "съветските" педагогически образци са ненужни - особено що се отнася до балетното образование. Редно е днес да поставим проблема за "екологията" в изкуството: "почвата, въздухът и водата" в балета също трябва да са чисти от многогодишните замърсявания, от интригите на некомпетентни дописници, наричащи се критици, от "тежките метали" на ранната професионална смърт на талантливите.
Тези, които в бъдеще ще решават съдбата на нашия балет, са артистите, режисьорите, както и условията, в които те работят. Как обаче да говорим за високи образователни критерии и естетически категории, когато у нас de facto с балетно образование започнаха да се занимават полуквалифицирани хора? А българският балетен театър съществува вече 75 години и отдавна възпроизвежда свои кадри. През 2001 г. във връзка с 50-годишния му юбилей Държавното хореографско училище бе удостоено със званието "Национално училище за танцово изкуство". В него, както и в балетните паралелки на музикалните училища у нас, се подготвят професионалните балетни артисти.
Балетното образование извън България струва хиляди валутни левове на държавата. Излиза, че нашата страна е една от най-богатите в света, след като никой днес няма нужда от българските балетни педагози... Как тогава да създадем национален репертоар? Колегите ни, работещи в чужбина, намериха своя стил. А ние?.. Вярно е, че сме много бедни, но хората, които аз поне познавам, напускат страната не за пари, а заради пълноценната си професионална реализация.
А няма да пропусна да напомня, че от 70-те до средата на 80-те у нас имаше и полувисше балетно образование: в Института за музикални и хореографски кадри български възпитаници на московския ГИТИС бяха създали специалност "Балетна педагогика". През 90-те в ДМА "Панчо Владигеров" се откри специалност "Балетна педагогика" - бакалавърска програма, а няколко години по-късно и в Академия за музикални и педагогически изкуства - Пловдив (след завършване на бакалавърската програма издържалите конкурса могат да продължат в магистърска степен и за една година да станат балетни режисьори). А през 1999 в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" бе акредитирана магистърската програма "Балетна режисура" с петгодишен курс на обучение. Какво трябва да изискваме от висшето образование по изкуствата днес? Запазване на по-голямата част от образователната традиция, след като тя е доказала резултатността си; високо качество на преподаване от подготвени професионалисти; професионален и педагогически морал; адекватни на днешния ден планове и програми; обновяване на академичния състав; пазарен принцип на реализация на учебния продукт, съобразен със Закона за авторското право в сферата на изкуствата; изграждане у студентите на качества и умения за образование по време на целия живот.
Уважаващият себе си балетен театър гради авторитет чрез балансиран репертоар: образци на балетната класика, съвременна хореография и постановки с национална тема. Точно тези три направления са в основата на сериозното балетно обучение, а те са включени и в изискванията на всеки международен балетен конкурс. Днес обаче балетните театри като че ли не смятат за свое задължение да развиват националния репертоар.

Състоянието на Международния балетен конкурс

Международният балетен конкурс във Варна, с вече двайсет издания, може с право да се нарича най-старият и най-авторитетният сред сега провежданите други международни балетни конкурси, но хронологически не е "първият"...
Международните конкурсни инициативи, в това число и Варненският, със своите издания веднъж на две години, освен за добро средно професионално балетно образование у нас, работеха и за развитието на българското балетното изкуство. Подготовката за явяване на конкурс стимулираше балетисти, балетмайстори и педагози, но едновременно с това ги и дисциплинираше.
Всеки професионалист знае, че до публикацията в списания, а още повече до монографиите и учебниците, професионалните новости достигат бавно. И там те вече не са новости... Запознаването, адаптирането или отхвърлянето на търсенията на водещите световни хореографи е задачата, която по цял свят през втората половина на ХХ век се решаваше именно на форуми като варненския. Ние наистина имахме шанса навреме да създадем балетния си конкурс. С помощта на руската школа, поставила още с първите си балетисти наистина световни критерии, но най-вече с решаващото дългогодишно председателство на балетмайстор от ранга Юрий Григорович, конкурсът бързо стана един от най-престижните в света.
Имаме и не едно отличие от този конкурс - и то когато в него работеше най-авторитетното международно жури в света. Това действително е много висока оценка за българския балет. Но при преминаването на пазарни релси, при непрекъснатата смяна на културни министри и произтичащите от това кадрови промени, при крайно оскъден бюджет конкурсът изпадна в криза. Редно е да отдадем дължимото на неговите организатори през този период, които с цената на много трудности и усилия, както и благодарение на спонсорства, успяха да го запазят. За организацията му са необходими не един, а много специалисти - и то професионално подготвени; нужен е неформалният патронаж на творческите съюзи у нас и особено на културното министерство, негов създател и дългогодишен организатор.
До 1991 г. БНТ всяка вечер транслираше конкурса по западноевропейските канали: както от първи до трети тур, така и гала-спектакъла. Защо днес държавната телевизия трябва да плаща, за да излъчва държавния до вчера балетен конкурс? И на кого? На една частна фирма? Днес тя излъчва само слова и награждавания, а зрителят повече от 10 години няма възможността да следи развитието както на българските участници, така и на световния балет. (А предаването на откриването на ХХ юбилеен конкурс прекъсна, защото от строя излезе старата електрическа инсталация на Летния театър...)
Последните два конкурса бяха под патронажа на съпругите на българските президенти. И всичко би било идеално, ако не се използваха въпросните институции за личен бизнес. А всички гости, членовете на журито и участниците в академиите идват у нас само заради авторитета на Варненския конкурс, извоюван от 1964 насам, и не са наясно, че всичко е в ръцете на една частна фондация. Която отдавна показа, че не може да развива Международния балетен конкурс, а само успешно ползва "чадъра" на институциите.
Никъде по света няма държава с традиции в балетното изкуство, няма държава, създала международен балетен конкурс, която да подарява натрупания през годините престиж, това истинско национално богатство, на една частна фондация. Същата дори не плаща за правото да ползва името и марката на конкурса, за които светът идва в България - именно защото за чужденците те символизират Международния балетен конкурс във Варна. За сравнение: московският и парижкият балетни конкурси (създадени, между другото, след варненския) са изцяло държавна грижа и собственост - въпреки многобройните и щедри спонсори. И тук призовавам не друг, а националноотговорните институции да се заемат с подготовката на следващия Международен балетен конкурс - по своему юбилеен, тъй като през 2004 г. се навършват 40 години от създаването му.
Съвременната хореография, както сочат най-добрите образци в света, се създава върху творческото развитие на класиката и с нейните изразни средства. И ако класическата лексика има определени методики и съществува от векове, то ХХI век търси нови изразни средства и искрено вярвам, че ще ги намери. Но не бихме могли да наречем съвременна хореография някаква импровизация, основана на базата на тотална неграмотност спрямо класиката или разчитаща на мигновеното вдъхновение. Само познанието на класиката, която осмисляш и творчески доразвиваш, може да те направи новатор. Сега с пълна сила у нас навлиза афроамериканският фолклор (и то изкривено показан, снет от видеоклипове), но той в никакъв случай не може да се окачестви като съвременна хореография. Както с хумор и ирония се изразяваше Филип Ерсен, главен редактор на сп. "Сезон де ла данс": "За да си 'съвременен и оригинален' днес, ако трябва да поставиш балета 'Ромео и Жулиета' (както сега е модерно - 'по Шекспир' и по музика на Сергей Прокофиев), най-добре е да не си чел Шекспир, да не познаваш нотите и, най-важното, да смяташ, че хореографията е просто излишна".
---
Съществува сериозен проблем и с авторското право. Не става дума само за нравствената, а и за финансовата страна на въпроса - тъй като от всяко постановка "авторът" на хореографията получава съответни хонорари. Както за самото "създаване", така и за всяко нейно "използване" - т.е. винаги, за всеки спектакъл.
Това е много важен въпрос не само за българския балет, но и за цялата държава, защото можем да се озовем отново в така наречения "черен списък" за пиратство на чуждо творчество и авторски труд, който грози цялата държава. Защо някой у нас се подписва под чужда хореография, при това квалицифицирана от секция "Балет" на Международния институт на театъра към ЮНЕСКО като "класическо балетно наследство". Съгласно западноевропейските конвенции за авторско право и българския закон това е кражба. Деянието е наистина подсъдно, но всеки, който е изнесъл конкретен факт за плагиатство, е бивал поне веднъж уволнен. За да се научи да мълчи.
---
Българският балет няма да може да излезе от блатото без помощта на медиите, в които трябва най-после да бъде даден отпор на неграмотността, която от много години се "занимава" с проблемите на балета и неговите професионалисти, прави оценки, дава рецепти, при това с тон, нетърпящ възражения и друго мнение.
Колегите-професионалисти, особено в началото на 90-те, се свиха под натиска на войнстващата неграмотност на лица без основно и средно (да не говорим за висше) балетно образование. Лица, които някога се изживяваха като професионални критици, оглеждайки се към "първи ред на първи балкон". И ако не съм присъствала лично на даден спектакъл или конференция, от написаното от тях обикновено не бих могла да разбера за какво става въпрос?!
Смятам, че е задължително да се чуе гласът на младите и професионално подготвени специалисти по въпросите на българския балет - защото самодейците в професията, използващи хобито си за публична изява и издръжка, вече са ни казали всичко.
Време е за излизане от блатото.

Д-р Наталия Цонева


Бел. ред. Вестникът ще даде възможност да се чуят и други мнения по повдигнатите професионални проблеми на българския балет.
29 април - Международен ден на балета