В Безбогия ни свят за кой ли път Бог отново възкръсва. В екота на камбаните и само след часове за нас, православните; малко по-рано, но все в същия екот за други, които в Сътворението и в Смъртта сме си Същите: Божи чада, независимо дали знаем това или не, независимо дали искаме това или не, независимо дали вярваме това или не. Незначително разминаване във времето, което е Тук, в Безбогия свят, разминат със себе си и някак все по-свенливо открехващ душата си за онова Там на единствената надежда, на единственото вещание за Спасение.
В нашия Безбог свят, свирепо консумиращ собствената си плът в неистово желание да се спаси сам от себе си, в Безбогия свят, който систематично ни смила просто така, в безсмислено "нищо лично", Бог отново възкръсва съвсем Лично, за да ни спаси в нас самите и в Себе Си. Въпреки нас и заради нас. Възкръсва заради мен, заради любовта Си към мен. Заради теб - заради любовта Си към теб.
Безбогият свят, пришпорил до безумие времето, в един миг трябва да спре. Да прекъсне бръщолевещия разказ за себе си и в процепа между думите, отдавна изгубили всякакъв смисъл, да чуе в екота на камбаните възкръсването на Смисъла, възкръсването на Словото - онази едничка надежда за мен, едничка надежда за теб, абсолютно Лична, с най-личното Име - Иисус - Който умря, за да мога да изкажа аз, за да можеш да изкажеш ти, единствената за Безбогия свят утеха:
Христос воскресе!
Во Истина воскресе!


Eмилия Дворянова