В спор с културни стратегии
"Не/ограничени граници" е пътуващ проект, който визира преди всичко символичното обединяване на балканските страни. Иницииран от Биляна Томич от Белград, той съдържа и един специфичен акцент - завръщането на Сърбия в балканското семейство след период на война и изолация. Пътят на проекта започва именно оттам, където по улици и музейни пространства са изложени 36 билборда на художници от 9 страни, избрани от съответния брой национални куратори. Д-р Рене Блок, директор на Кунстхале Фридерицианум в Касел, е поканен да обедини усилията с финансовата подкрепа на Гьоте-институт Интер Национес.
Българският куратор Яра Бубнова представя работи на Алла Георгиева, Кирил Прашков, Лъчезар Бояджиев и Правдолюб Иванов. За софийската премиера на проекта е намерен изключително ефектен вариант. Наети са три рекламни камиона, на чиито страни билбордовете се сменят в постоянен ритъм. Те кръстосват улиците на София и спират на предварително уговорени места в: Студентския град, кварталите "Младост", "Дружба", "Павлово", "Надежда", "Овча купел" и двора на Нов български университет, двора на Националната художествена академия, Софийския университет и различни негови факултети, болнични заведения и Националната галерия за чуждестранно изкуство.
Като изключим политическия привкус, който неминуемо проект с подобно название придобива, "Не/ограничени граници" има амбиции да спори с културни стратегии и социални практики. Директното намесване в публичната среда, и то с "нейните" най-горещи средства за визуална комуникация, предизвиква размишления в различни посоки. Изборът на формата на билборда очевидно е предизвикателство не само към установения език на улично общуване, но и към възможностите на съвременното изкуство да ангажира повече зрители. От една страна, градската среда у нас се разкъсва между тоталитарната представа за паметника и пошлата идея за рекламата. Пространството се разпада между постери на водка "Флирт" и скулптури на Георги Чапкънов. Светещи реклами на стоки с претенции за освободена модерност съжителстват със скулптурни паркове, пълни с неартикулирани каменни отломъци. От друга, усилията на част от художниците да намерят по-пряк път към публиката нерядко остават незабелязани.
36-те билборда от "Не/ограничени граници" създават - макар и за кратко - онова звено между визия и интелигентност, между изкуство и съвременност, което болезнено отсъства от пейзажа. Художествените решения се движат в граници, свободни от ограниченията на рекламата или на площадното изкуство: от поетични импресии до жестоки политически коментари, от самоиронични находки до гротескни анализи на живота, от неочаквани идеи до компютърно ефектни манипулации, от критични фотографии на човешката глупост до аналитични забележки по повод действителни събития. В тази компания българските участници образуват компактна група, дефинирана от няколко признака: чувство за хумор, активна визия, засягане на социална проблематика. Алла Георгиева и Кирил Прашков остроумно разиграват мачистко-феминистката тема или по-скоро клишираните версии на нейната интерпретация. Лъчезар Бояджиев формулира в ефектен образ страстното желание на всяко човешко същество да бъде "над другите". Правдолюб Иванов отрича песимизма като залепва дупките на швейцарското сирене с анкерпласт.
Акцията "Не/ограничени граници" в София протече сред любопитство и ентусиазъм. Оттук работите продължават пътя си през Пловдив, Ямбол и Русе до други балкански страни. Следват Германия и Сингапур, където излагането им със сигурност ще добави нови въпроси и смисли към цялостната концепция на проекта.

Мария Василева