На 28 март т.г. със съдействието на Британския съвет в АТА център за съвременно изкуство се откри голяма изложба на британско видео. Тя включва 12 автори с общо 17 творби и е наречена "Черна кутия". По думите на един от кураторите на изложбата - Саймън Мориси: "Черната кутия е подходяща метафора за ролята, която всепроникващото око на видеокамерата си е извоювала в съвременната култура. Независимо дали е любителска или професионална, в ръцете на телевизионен новинар или на филмов режисьор, видеокамерата фиксира всичко, без подбор, като създава лавина от движещи се образи - от най-обикновените до най-драматичните."
Видеото е вече утвърден жанр в практиката на съвременното изкуство и има повече от 30-годишна история. Някои от представените творби са широко известни, включително и на българската публика: "Да стигнеш 1000" на Родерик Бюканън, "65x65" на Рейчъл Лоуи, "Разделеното Аз I и II" на Дъглас Гордънр, но същевременно се показват и други техни работи. Важно е да се отбележи, че голяма част от авторите се занимават освен с видео също така с фотография, инсталация, скулптура, текст и звук. Това подсказва и методите им на работа с движещия се образ, въпросите свързани с пречупване на стереотипите в разказа, киното, поп-културата, социалните структури и пр.
Избраният метод за представяне на творбите върху монитори ни връща към ранните етапи в развитието на видеоизкуството, когато това е най-разпространената форма. Аналогията с телевизора - "познатата черна кутия в ъгъла на хола" е търсена съзнателно. Четирите монитора, разположени съответно на пода, на височината на коленете, очите и до тавана, създават впечатлението, че сте попаднали в чужд апартамент, чиито четирима обитатели - явно телеманиаци - ги няма, а вас ви посрещат оставените да работят (което в действителност е често разпространен навик) четири монитора. "Програмата", която тече на всеки отделен монитор, е различна и сякаш ви препраща към някаква непозната персона с нейните лични предпочитания и вкусове - филмови (Марк Дийн, "Връщане", "Нищо страшно"), музикални (Рос Синклер, "Студио Риъл лайф ТВ"), документални (Греъм Фейгън, "Неблагодарност"), видеодневници от типа vox pop (Кени Маклеод, "Роби Фрейзър"), порно (Дъглас Гордън "Тъга")...
Сдържаността на представянето, своеобразната камерност, въпреки големия брой творби, заедно с музиката на The Byrds, Stones, Sex Pistols (*Anarchy in the UK) определят категорично британския дух на експозицията.

Екатерина Гирджева