Случаят с Елена Йончева
Той започна от комичното по същността си изказване на депутата Панайот Ляков. Комедийният ефект бе по формулата "Крачун и Малчо": поставяш в един ред голям и малък; проблема за обективността на БНТ в отразяването на войната в Ирак и, понеже медийна обективност сама по себе си няма - проблема за позицията на БНТ, а оттам и на България в тази война, и до него проблема за това какво работи гаджето на репортерката на БНТ в Ирак. Въпросът е: защо никой не се смя? Напротив, изсипаха се обвинения, разяснения, поздравления, разграничения, извинения, въодушевления и т.н. Градусът на сериозност, категоричност и патос, съчетани с подрънкване на ордени, беше далеч по-висок от този на самия дебат за войната. Тук дори няма нужда от въпрос, направо следва отговорът: просто това беше самият дебат, той вече можеше да се състои. Ляков даде шанс на политическите мъже, опитвайки се сам да се възползва от него, да си поиграят на надвикване по темата "Ирак" с пълно гърло, но с намалени залози; вместо високи аргументи, русо миньонче под бомбите; вместо криволици на волята и мисълта, мъжествена праволинейност на чувствата. Какви са привилегиите от подмяната на дебата за "войната срещу лошия Саддам" с "войната за хубавата Елена", както я нарече един радиоводещ?
Първо, по "щастлива случайност" изказването на Ляков за Йончева съвпадна с относителното проясняване на изхода от войната и така се появи възможност за извънредна поправителна сесия: смътните позиции можеха да се втвърдят, а непредвидливите да се окъпят в пороя от "справедливо възмущение". Най-зле се представи на нея самият й инициатор, който реши в чест на американската победата да капитализира единствената ясна позиция - тази на собствената си партия, а вместо това затъна в тресавището на комедийните ефекти.
Второ, политическите мъже можаха най-после да разположат дебата в любимия си формат, в който са тренирани да го водят - не за събитията, а за техните медийни образи; да се оттеглят в тучните "виртуални ливади" и там да мерят и преразпределят властта си. Имам усещането, че и Второто пришествие да дойде, ще се намерят трима български политици, които да спорят как е било отразено.
И трето, може би най-характерното, през тайния посткомунистически комшулук дебатът беше изваден от полето на публичността и вкаран в полето на частния живот - кой с кого, къде, кога, при какви обстоятелства, на чия сметка и т.н. Можем да се похвалим с напредък в жанра: успяхме да превърнем и "войната между цивилизациите" в "жълт разказ".
Резултатът от тези "три привилегии" във воденето на българския дебат за войната, "любезно предоставени" от БНТ и нейната кореспондентка, е, че така се разпадна дори проблемът за плурализма на гледните точки в самата БНТ.

Георги Лозанов