На 14 април т.г., неслучайно в Унгарския културен институт, бе отпразнувана 80-годишнината на Невена Стефанова: освен значима поетеса и публицистка, тя е и истинският основоположник на художествения превод от унгарски у нас (факт, на който доста подробно се спря в словото си Александър Миланов).
Затова Румен Леонидов предложи всички преводи на Петьофи, Йожеф, Ади и др. унгарски класици, бляскаво осъществени от Стефанова, най-после да бъдат събрани в отделно двуезично издание.
Дьорд Сонди, директор на Института, освен че посвети лирическа импресия на честваната поетеса, пое отговорността да бъдат публикувани на български не само вече обнародвани нейни преводи: той предвижда да представи на нашата публика и други преводни произведения, спрени някога от печат поради политическата непригодност на Невена Стефанова.
Приятелското тържество прерасна в премиера на "Императрица Зое" - най-новата книга на писателката, отпечатана току-що от издателство "Факел". В нея Невена Стефанова слепва автобиографичните записки на една забележителна жена, каквато е майка й Зоя Светлинова, със свои собствени коментари.
Какво обаче е лепилото? И двете авторки са отворени към политическите перспективи на интимното всекидневие, а задочният - но дълбоко задушевен! - диалог между тях доказва, че моралът е възможен и при най-травмиращи обстоятелства.
Пред нас е "императрица Зое", будната съпруга на писателя Борис Светлинов: не само потомка на бележити и колоритни хора, но и широко скроена фигура от демократичния духовен елит на предвоенна България, която ревностно отстоява своето независимо мнение. (На корицата на изданието "свети" неин портрет, дело на Борис Ангелушев!)
А разказът за майката съчетава както сладостите на живописната памет, така и потребността на дъщерята от повече и по-сложна гражданска истина...

М.Б.