Сметка по случай рождения ден на Ицко
...защото Шекспир е казал, че животът е сцена и всички сме играчи и затова денят на театъра е ден на всички хора, които играят, и понеже няма хора, които да не играят, то значи 27 март е ден на всички хора...
(Част от неотдавна изпратен от баща ми мейл до мен)

Какво ми е дал:
1. Съмнението в окончателността и абсолютността на възприетото - поне 2 (в повечето случаи 3 до 5) гледни точки.
2. Доверяването на собствения критерий.
3. Фанатизма към работата.
4. Вечното любопитство.
5. Прекалено звучния вътрешен глас.
6. Твърдението, че той не ми е родител, а онодител; напътствието на въпроса "Какъв ще станеш?", да отговарям: "Вълк", щото вратът му е дебел и сам си върши работата, а обръщението "тате" е лиготия, затова - Ицко.
7. Умението да поправям електрически уреди.
8. Омразата към хижа "Тинтява" на Витоша в неделя.
9. Съвети за здравето.
10. Сигурността, че е до мен. Винаги.

Какво ми е взел:
1. Акъла - с енергията си да се впуска в приключения: работни, лични, всякакви...
2. ...
3. ...

Тегля чертата тук. Излиза, че аз му дължа... Ще гледам да се разплатя в следващите 40 - 45 години. Ицко, прегръщам те дълго и силно.

Твой син Самуел