Честито!
Преди години неговите спектакли у нас (във Враца, в Габрово, Русе, в Театър "София"), а днес в Германия, Австрия и Швейцария определяха и определят високата мяра за живеене и мислене в театъра, в духа. Тези прекрасни тревожни спектакли отхвърлят примирението, бюргерското успокояване, утопичните проекти и настроения, показват низостта на ниските цели и огромността на простите неща... Те изследват пустотата в човека, нагона му към самозачеркване, безпочвеността на доволството му.
Димитър Гочев творчески (и лично) общува със световни театрали като Бено Бесон и Хайнер Мюлер, но залага на балканските си корени, на българската си кръв, на опита си от живеене в утопия, на вярата си в таланта на българските актьори и режисьори. Протегна ръка към Теди Москов, Самуел Финци, Ицхак Финци, Анри Кулев, Златина Тодева, Иван Кондов и други. И този му жест никога няма да бъде забравен не само от тях, но от българския театър.
Митко, желаем ти здраве, повече свободно време, повече Родопи, по-малко нерви, постановки и у нас (в Народния театър ще ти отива, сигурни сме)...

Култура