Образ невъзможен или хетеровизия на приятелството?

Затихне ли гърмът на победите, естетиката става продължение на политиката с други средства. Тогава най-ефективните преначертавания на културни и политически карти носталгично "възстановяват" някогашни територии, гротескно ги "обединяват" или трагично ги "освобождават" от миналото им. През краевековното десетилетие на промените въобразяването на Балканите като нова стара общност с дълъг опит в живеенето заедно въпреки бремето на историята роди разнородни, дори конфликтни интегративни разкази. Сред тях полемично се вписва и книгата на Дина Йорданова "Cinema of Flames: Balkan Film, Culture and the Media" ("Кино в пламъци. Балканският филм, култура и медии"), издадена в 2001 г. от Британския филмов институт. Тя оптимистично заявява, че ще конституира понятието "балканско кино" въз основа на общи "естетически, стилистични и тематични черти" между отделните национални кинематографии. Но изтъква и важна негативна диалектика: ако се утвърди, терминът ще ускори заличаването на спомена за половинвековната изолация на мястото под име "Източна Европа". От друга страна, преименуването вписва понятието и книгата в подхванатия от Мария Тодорова и Милица Бакич-Хейдън дебат за балканизма като културен и исторически дискурс на Запада, който ориентира към Ориента и маргинализира спрямо Европа този регион.
Хетерогенността - жанрова, национална, хронологична, естетическа, политическа - на представените филми се допълва от двупосочните ракурси в книгата към тях и към събитията, които представят. Погледът от Балканите постоянно се среща с погледа отвън: на жертви и на злодеи, на пришълеца-спасител или наблюдател и на завърналия се свой помирител или отмъстител, на носталгични балкански космополити (сред които се вписва и авторката) и на нарцистични или неразбиращи чужди режисьори, журналисти, феминист(к)и, на игрални и документални, богато наградени или почти невидени филми. В мрежата на тези разбягващи се погледи вносният мултикултурализъм и експортният екзотичен образ на Балканите омесват образ невъзможен от страсти, кръвопролитие и смърт. Такъв спектакъл според Славой Жижек например прави от "Underground" на Кустурица и македонския "Преди дъжда" върховни идеологически продукти, предлагащи на западния зрител точно това, което той иска да види във войните на Балканите. Кървава напивка, вливаща реалност в неговия ужасен и жадуващ поглед. Ти си това, което гледаш, но какво е то?
В книгата на фокус са филми най-вече от бивша Югославия и Гърция, турското кино отсрамва Йълмаз Гюней, свенливо се мяркат български и румънски заглавия, а албанско кино се споменава май само за алиби. Асиметрия на избора, чието основание не е предубеденост, а старателно издирване, вглеждане и систематизиране на филмите за Балканите главно от последните две десетилетия. Обединяващи теми са употребите на историята, насилието и неговите проекции върху военнопрестъпници и жертви, върху жените и циганите, раната Сараево. Йорданова описва насилието като резултат не толкова от етнически вражди, колкото от кризата на политическата власт и политиките на представителство. Затова най-ефективно противодействие могат да бъдат миграцията и медиите, но не като техники за бягство, а като деятели, стимулиращи работата на въображението. Чрез тях балканското кино ще набави нова идентичност, която открива пред него хетеровизуална перспектива отвъд кадрите на растящо насилие и безумие.
"Кино в пламъци" забърква интригуваща смес от пиперливи теми и не само етнически разнородни филми във "врящото гърне на Балканите". Авторката скромно определя книгата като начало, очертаващо поле за бъдещи изследвания на балканското кино. Но скоро продължава сама с "Emir Kusturica", издадена в поредицата "World Directors" на British Film Institute, 2002 г. Създавайки свои невъзможни образи, балканският човек преосмисля периферната си европейска позиция в глобален контекст, превръща себе си и своите съседи в субекти на една нова посттравматична история. Да показваш себе си, показвайки някой друг - какво по-добро начало на едно красиво приятелство.

Огнян Ковачев

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология