Москва - почти пътепис
Москва е градът, в който е протекла голяма част от съзнателния ни живот. Затова искаме да споделим с любезния читател онова, което успяхме да видим и почувстваме в столицата на Русия по време на нашия 30-дневен престой в края на 2002 г.
Москва, в сравнение със София, нощем е светещ град. Новопостроените много търговски сгради и жилищни блокове изглеждат масивни, солидни, огромни, с много стъкло. Когато обаче се замислиш дали всичко това наистина е красиво, веднага пред тебе се явява домът на Пашков (сега част от Руската Държавна Библиотека), построен от Баженов, или творенията на архитект Шехтел, създадени в началото на ХХ век в модния за онова време стил "сецесион". И тогава разбираш, че строителното инженерство е въпрос на техника, а архитектурата е изкуство и е въпрос на талант.
За московчани "най-московската" улица е Арбат. За да стигнем до него, решихме да пресечем реката пеша, възползвайки се от новопостроения пешеходен мост, който представлява остъклена галерия, по която можеш да се движиш, необезпокояван от транспорта, и да се любуваш на прекрасната гледка. Самият мост е разположен твърде високо над реката и оттам Москва изглежда по-огромна и по-величествена.
Веднага в началото на Арбат, от лявата страна на улицата, те среща стандартният McDonalds .Така че вместо руският трактир с пелмените, пирогите и други национални ястия, можеш да хапнеш един Биг Мак, който по нищо не се отличава от Биг Мака, например, в град Виктория в Канада.
Срещу това съвременно американско кулинарно изобретение, зад гърба на Министерството на външните работи, виси афиш, който кани гражданите да посетят фотоизложбата на Александър Потресов с "оптимистичното" название "Гибелта на Арбат". С богат снимков материал е показано как методично с течение на времето всички арбатски сгради, характерни за старата Москва, се унищожават и заместват със здания, които можеш да видиш във всеки един град. Самата улица е превърната в пазар на примитивен кич и в края на деня е доста мръсна. На самата улица са поставени паметници на Пушкин и неговата съпруга Наталия Николаевна (точно срещу сградата, къде са прекарали своя меден месец), а също и на Булат Окуджава. Пред входа на театър "Вахтангов" има статуя на принцеса Турандот в чест на знаменитото едноименно представление, станало символ на този театър. Пълно е с кафенета и сладкарници, но цените им не са за всеки джоб.
В московското метро трудно можеш да намериш кошче за боклук. Всичко е прибрано поради опасност от терористически актове.
Центърът на Москва е чист, до голяма степен реставриран и застроен с много нови сгради. Но е тъжен, защото е лишен от своите жители. В апартаментите, където живееха московчани, сега има офиси. Работният ден завършва и центърът опустява. Някогашната улица "Горки", днес "Тверская", вечерно време е пуста и непривлекателна. Центърът е лишен от своята душа. Разбира се, има и сгради, в които продължават да живеят хора, но в битово отношение центърът е станал неудобен. Почти всички магазини за хранителни стоки са ликвидирани и заменени с бутици на световно известни фирми. Ако трябва да си купят хляб, жителите на центъра са принудени да изминат километър, за да намерят хлебарница в Елисеевския магазин.
В Москва е проблем да отидеш при някого на гости: всички врати са бронирани и се отварят с код. Отделните апартаменти нямат звънец на външната врата с надпис на фамилията. Някои кодове са сложни и трябва да натиснеш едновременно няколко копчета.
Няколко цифри за доходите на московчани. Трябва да се има предвид, че в края на 2002 г. един американски долар се разменяше за 31,7 рубли, а безработицата в Москва е най-ниската за страната и се движи в рамките на 5-7%.
Какви са, например, заплатите в областа на образованието?
Предучилищно образование: учител-възпитател - 28-48$; завеждащ - 41-55$. Общообразователни училища: учител -28-48$; директор -44-55$.
Висше образование: преподаватели -32-60$; ректор - 64$.
Тези възнаграждения могат да нарастнат заради някои допълнителни дейности (извънредни занятия, класно ръководство и др.). Заплатата на директор на училище може да стигне 80$. Преподавател в Технически университет заради научната степен "доктор на техническите науки" ще получи допълнително 16$, за професорско звание - 36$, за научно ръководство на млади асистенти - 5$. В резултат на тези и още някои доплащания брутната заплата на професор със световна известност може да достигне 135$. Професор, работещ като старши научен сътрудник в институтите на руската Академия на науките, получава заплата 76$.
Лекар с дългогодишен стаж в поликлиника получава до 158$.
Известен артист в централен московски театър получава 142$.
Заплатата на депутат от руската Дума (Парламента) достига до 800$.
Голям брой служащи, утвърдили се като добри професионалисти, след пенсионирането си продължават да работят, получавайки едновременно заплата и пенсия. В този смисъл пенсионната възраст има и положителни страни.
Московчаните с по-малко нихилизъм се отнасят към своето доста тежко икономическо състояние в сравнение с нас, българите. В България ненавистта към държавата започва да взима застрашителни размери. В Русия това е в по-малка степен. Подобно отношение вероятно е свързано с обстоятелството, че понижаването на стандарта на живот на голяма част от населението в Русия е по-малко в сравнение с България, тъй като качеството на живота на българите при социализма беше значително по-високо от руското. Освен това при руснаците голяма част от неуредиците се компенсират от способността им да се смеят на себе си. Не случайно Илф и Петров са израснали на руска почва.
Москва несъмнено е една от всепризнатите театрални столици на света. Според рекламното списание "Досуг" в периода между 28 октомври и 3 ноември 2002 г. в Москва са показвали представления 15 музикални (опера, балет и оперета), 66 драматични, 16 детски и 3 циркови сцени. Според същото това списание цените на билетите (в долари) в театрите са следните (ще цитираме само някои): Большой театър (1,6-118), Московската оперета (1,3-95), Малый театър (0,6-6,3), МХАТ "А.П.Чехов" (1,6-47), театър "Вахтангов" (1,6-16), театър "Маяковски" (1,6-3,2), театър "Ленком" (2,8-9,6), театър "Съвременник" (0,8-16),"Сатирикон" (1,9-38), Et cetera (1,6-16), театъра на Таганка (1,6-9,6). В кой диапазон от тези цени може да се купи билет, силно зависи от популярността на представлението. За търсени спектакли цените се придвижват естествено към горните граници. С особена популярност през този сезон се ползва мюзикълът. Спектакълът "Чикаго", създаден от двойката Ала Пугачова - Филип Киркоров, московчанинът може да посети, като плати за билет между 47 и 84$. Интересно е да се спомене московската "черна борса" за театрални билети. По някакъв начин спекуланти купуват повече билети за дефицитните спектакли и след това ги продават 3-5 пъти по-скъпо. Билет за театър "Ленком" например, който струва на касата 9$, може да се купи от прекупвачи за 32$. Ако в касата на Болшой билетът струва 63$, то за дефицитен спектакъл спекулантът ще ви го предложи за 315$.
За съжаление, от театралните афиши напълно е изчезнал такъв специфичен руски жанр като художественото четене. В миналото в тези концерти участваха такива великолепни актьори, като Игор Илинский, Михаил Улянов, Сергей Юрский, Олег Табаков и др. От московските концертни зали този жанр се е преместил в специалния държавен телевизионен канал "Култура". Той излъчва програми само за култура, много е популярен и изпълнява изключително важна роля, като показва най-интересните явления в националната и световната култура. Например, всяка година този канал показва 10 - 15 от най-добрите спектакли на руските театри. Това дава възможност на хората с материални затруднения да видят онова, което е гордост за руското театрално изкуство. Можем само да съжаляваме, че в България няма такъв телевизионен канал и че за канал "Култура" не се намира място в програмите на нито една кабелна телевизия.
В театралното пространство на Москва вече може да се говори за "българска следа". Един от най-талантливите ни млади театрални режисьори Александър Морфов присъства все по-трайно в московския театрален живот.
Имахме удоволствието да присъстваме на юбилейната 10-годишнина на театъра "Et cetera" и честването на 60-годишнината на неговия художествен ръководител, големия руски актьор Александр Калягин. Сезонът бе открит с "Крал Юбю" от Алфред Жари и "Дон Кихот", и двете постановки на Морфов. Третото представление беше премиера на спектакъла "Последната лента на Крап" от Бекет в постановка на Роберт Стуруа.
Основната артистична фигура и в трите спектакъла е самият Калягин. За изпълнението в "Дон Кихот" му е присъдена престижната театрална награда "Чайка". "Крал Юбю" е номиниран за театралната премия "Златна маска" и за Държавната премия на Русия в областта на театрално изкуство. А руските театрални критици определят режисьорския стил на Морфов като "фантастичен реализъм".
Много любопитен е "Театърът на котките", известен още като "Театърът на Куклачов". Той е създаден от известния клоун и дресьор на котки Юрий Куклачов, който е един от двамата руски клоуни, получили най-високото отличие за циркови артисти - "Лауреат на Монте-Карло". В трупата участват около 70 котки и няколко клоуна. Навярно това е единственият театър в света с такъв артистичен състав.
Прави впечатление, че редица театри имат генерални спонсори - банки или други големи организации. Генерален спонсор на театъра "Et cetera" е "Муниципалната Банка на Москва", театър "Вахтангов" се спонсорира от една "Сибирска Банка".
В Москва се строят много нови театрални здания. В тях ще се настанят трупите на Олег Табаков, Пьотр Фоменко, Александър Калягин, Валерий Белякович, Армен Джигарханян. Очевидно руското правителство възприема театралното изкуство като национален приоритет. Един любопитен факт: директорът на МХАТ "А.П.Чехов" се назначава по предложение на художествения ръководител на театъра от министър-председателя на Русия!
Москва е световно музикално средище, сърцето на което е Московската консерватория. Там е и най-престижната концертна зала на Русия, известна със своята превъзходна акустика. Смята се за голяма чест и признание да бъдеш допуснат до тази сцена.
Там слушахме концерта, посветен на 50-годишнината на Юрий Башмет. Програмата беше твърде сложна: Шостакович ("Камерна симфония за струнен оркестър"), Бритън ("Концерт за цигулка и виола с оркестър") и Шнитке (Концерт за виола с оркестър"). Залата беше препълнена, всички пътеки бяха заети от правостоящи. Билетите и тук са твърде скъпи, но ние купихме от най-евтините - на втори балкон по 5$. На тези места някога седяха бедните студенти. Тази вечер срещнахме там двама познати професори. Ако перефразираме Булгаков, можем да кажем, че по време на прехода към демокрация в Консерваторията нищо не се е изменило с изключение на това, че по-рано професорите седяха в партера, а студентите - на втория балкон. Сега професорите са на втори балкон. А къде ли са студентите?
Чухме в Московската консерватория и един особено вълнуващ концерт. Честваха се 125 години от раждането на композитора Павел Григориевич Чесноков. Той е основател на Московското синодално училище, а впоследствие и професор в консерваторията. На болшинството българи е известен главно като църковен композитор. Оказа се, че е писал и много светска музика, използвайки стихове на Х.Хайне, А.К.Толстой, Ф.И.Тютчев и пр.
Концертът се изпълняваше от детското хорово училище "Весна", ръководено от Александър Сергеевич Пономарьов при участието на хора на музикалното училище в град Казан. На сцената пееха около 120 хористи.
Впечатлението беше потресаващо. Такава ангелска прозрачност на звука могат да постигнат само добре обучени детски гласове.
Интересна е организацията на този хор. "Весна" е създаден през март 1995 г. Хорът разполага с идеални условия за работа. Помещава се в бивше училище, което е преустроено съобразно неговите нужди. Разполага с две концертни зали, всяка с по 250 места. В едната от тях е монтиран професионален концертен орган. Има много класни стаи за индивидуални занимания по пиано и групови по солфеж и музикална литература, зимна градина, училищен музей, музей за музикални инструменти, стол за храна, работилници и артистични стаи.
В училището се занимават 250-275 деца, които са разпределени в 5 различни хора:
- Подготвителен хор (деца на 5 години). Имат занимания по хорово пеене, ритмика и общо музикално развитие.
- Предучилищен хор (деца на 6 години). Към заниманията от предишния хор се прибавят часове по начален солфеж.
- Младши хор (деца на 7 години). Водят се занимания по хорово пеене, солфеж и пиано.
- Кандидатски хор (деца на 8-9 години). Заниманията са както в предишния хор.
- Старши хор (деца на 10-16 години). Към заниманията на предишния хор се прибавя изучаването на музикална литература.
Учебната програма е съставена по следната схема: 2 пъти седмично хор, 1 път солфеж, 1 път музикална литература (от 4 клас). От 1 до 7 клас всички деца учат пиано 2 пъти в седмицата по 1 час. Обучението продължава 8 години.
Учителите са следните: 5 диригента (за всеки хор по отделно), 1 преподавател по пиано на 12 - 18 ученика, 1 преподавател по теоретични дисциплини на група от 12 ученика.
Училището се издържа от държавата. Родителите плащат символична месечна такса от 1,6$.
Хорът е гастролирал в цяла Европа. Носител е на най-висшата европейска хорова награда "Гран При Европа 2000". През май 2003 г. ще участва в хоров фестивал във Варна.
Слушаме изпълнението на хора "Весна" и си мислим, че тези деца никога няма да бъдат смазани от тълпата в някоя дискотека. Те просто няма да отидат на такова място.
Велико нещо са националните традиции. Ще преуспеят онези народи, които ги съхранят и развият.

Проф.д.т.н. Младен Георгиев
д-р Наталия Межова