Съмнително

Чеховите три сестри са вече в Москва, но малшанс... Това е посткомунистическа Русия и те продължават да живеят стоически, както и героично да следват своите мечти. Тоест продължават да мечтаят за своята Москва, но тя вече се казва Америка. От така мечтаната Америка идва кинорежисьор. Запознава се с една от сестрите, която работи в цирк и краде месо от лъва, за да има какво да ядат вкъщи. Другата забременява от женен политик, който прави кариера с обещания за нова велика Русия. Третата завързва роман със съседа, в който някога е била влюбена. Той е мафиот и естествено го убиват, макар по грешка. За целите на американската документалистика изобретяват четвъртата сестра - преобличат момчето, което помага у тях. Филмът за проституцията в Русия има за главна героиня точно тази изобретена заради мечтата на сестрите проститутка. Тя трогва американските сърца и филмът спечелва "Оскар". Бащата на девойките е естествено военен - ветеран от войната. Всичко това завършва с happy end по американски. Разказвам набързо представлението "Четвъртата сестра", за да откроя онези основни теми на руския посткомунизъм, които са във фокуса на вниманието и които са най-клиширано тиражирани от медиите - бедност, мечтателна руска душа, спекулативна политика, мафия и пр., както и цинично усмихнатата американска киноиндустрия, готова на всякакви сделки заради успеха и печалбата. Не може да се каже, че те са неочаквано интерпретирани. В спектакъла на Крикор Азарян са крайно пародирани, до степен, в която образите се превръщат вместо в гротескни в карикатури, а ситуациите вместо в абсурдни - в плоски технически трикове.
И темите в пиесата на Гловацки, за които стана дума, и добре разиграната, умело структурирана интрига (пиесата е тип well-made drama), и вмъкването им в една популярна Чехова традиция - всичко това е максимално привлекателен пакет предложения за актуалния театрален пазар. Темите по един банален начин са едновременно лесно разпознаваеми навсякъде и валидни изобщо за посткомунистическите страни. Пародирани са, а поставянето на сюжета в ироничната Чехова перспектива им осигурява аура на "сложно осмисляне". По този начин Гловацки не обижда своята Полша, където може и да не харесат пародията му на полския посткомунизъм и предлага една пиеса, в която има за всекиго по нещо - особено в Америка, където той живее или в бившите комунистически страни, където забавлението с Русия и Америка повече дистанцира от собствените им проблеми, отколкото предизвиква идентификации. С една дума, пиесата изглежда секси.
Макар че лично аз не, част от българската публика си пада по този тип сексапил, още повече, когато сцената докрай е усилила комичното, карикатурата и пародията в стила на най-популярните тв-шоу програми, гарнирани с частушки. Типът театралност няма никакъв шанс да удиви или затрудни зрителя, познат му е от години, и едва ли ще го подразни сценичната среда и костюми (в стил пародия на съветска пиеса от 70-те), където Вечеслав Парапанов този път си е оставил ръцете. При това положение публиката положително ще се посмее, но дали ще се замисли върху посткомунистическите си илюзии, както може би очаква режисьорът, е доста съмнително. Както и също дали ще си спомня нещо след два дни.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Четвъртата сестра от Януш Гловацки. Режисьор Крикор Азарян. Сценография Вечеслав Парапанов. Музика Стефан Вълдобрев. Участват Стефания Колева, Николета Малчева, Кристина Янева, Васил Михайлов, Меглена Караламбова, Веселин Ранков, Ивайло Христов, Камен Донев, Иван Ласкин, Иван Радоев, Александър Дойнов, Юлиян Петров, Валери Малчев и Христина Караиванова. Театър "Българска армия". Премиера 19 април 2003 г.