Трънчета в петата на властта

Странни неща се случват в пространството на българския телевизионен ефир. Предавания и водещи, доказали популярността и професионализма си, биват изместени от някакви импресионистични образи на перуники или от сапунени сериали, като в същото време на зрителите не се дават никакви обяснения за тези учудващи, противоречащи на всяка пазарна и рейтингова логика действия. Последният случай е с "изтриването" от екрана на телевизия "Европа" на предаването "17:10", чийто водещ след Николай Бареков стана Явор Дачков. Преди това пак там изличиха единственото специализирано телевизионно предаване за медии "Когато гръм удари" на Ива Николова. Войната в Ирак пък (или "Ударът", както й казват в "Нова телевизия") удари водещия сутрешния блок "Здравей, България" Милен Цветков. Последното е особено смайващо - блокът на "Нова" беше най-популярният от всички други, включително тези на БНТ и bTV. Въобще, наблюдавайки тези решения на ръководствата на различните bg оператори, човек се чуди дали те са врагове сами на себе си, или пък са склонни към суицидни актове в полето на пазара. Още по-странно е това, когато си дадем сметка, че става дума за частни оператори, уж необременени от политическата власт, винаги склонна да се бърка в делата на Канал 1. Оттам преди време изгониха ярки журналисти, които сега успешно се подвизават в други ефирни или географски земи, но за държавна телевизия това не удивлява - там се сплитат много интереси, твърде малка част от които са свързани с чисто журналистическата работа. Докато за частните идва малко свръх - все пак се предполага, че принципът на пазара и рейтинга там е свещена крава. Излиза обаче, че не е...
Защо? Едно нещо обединява двамата свалени от частния ефир журналисти Явор Дачков и Милен Цветков (по-рано Ива Николова) - острият им език и несъобразяването с политическата и управленска йерархия. С други думи, те бяха трън в петата на властта. Разбира се, всеки от тях по свой си начин: водещият на "17:10" не скриваше идеологическите си пристрастия (ясни още от "Гласове"), изричаше мнения с партийна окраска, въобще прокарваше политическа линия; но го правеше открито, без увъртания, което смекчаваше острите ръбове на едностранчивата му понякога позиция. Да не говорим, че единствено той имаше ресурс и възможности да съперничи на все по-израждащата се в пристан за соцостатъци и днешни властоугодници "Всяка неделя": Явор Дачков организираше смислени разговори, без претенции за разгръщане на дълбоки екзистенциално-социални диалози (които обаче, благодарение на Кеворкян, излизат все по-повърхностни). Така със свалянето му от екран телевизия "Европа" се лиши от ярка фигура, която можеше да я превърне поне в едно отношение в достоен конкурент на БНТ.
Милен Цветков също беше със собствена позиция, но тя бе на човек, който е поставен в студиото, за да задава неудобни въпроси, и то не само на ранобудни мераклии, вдигнали телефонната слушалка. На неговия кръстосан разпит, провеждан на моменти без всякакви задръжки, бяха подлагани всички негови гости, особено от високите властови етажи. Вероятно точно тази анархистична нагласа е подразнила доста хора, които са се намесили, за да издействат свалянето му от ефир. Като без съмнение в употреба е влязло морковчето за сдобиване с национален лиценз. Затова българският зрител сега се радва на страшно интелигентните въпроси на високоталантливия Дидо, вместо на не твърде тактичния и съобразяващ се със силните на деня Милен Цветков. Но хората във властта, знайно е, са "бели пеперудки", докато стойностните предавания - не. Така че шефовете на Нова телевизия нямат гаранция за лиценза, но имат гаранция, че сутрин вече никой не ги гледа. Защото, за разлика от сталинисткия принцип, че незаменими хора няма, в тв журналистиката не е така: водещите правят рейтинга и ако изчезнат те, смачква се и рейтингът. Безвъзвратно. Който не вярва, да пита програма "Хоризонт" на БНТ.
Впрочем, за пореден път се видя, че нарояващите се в българския ефир телевизии се правят съвсем не с мисъл за пазарен успех. Те, както отбеляза справедливо Георги Лозанов, са инструменти за натрупване на символен капитал. Това натрупване обаче не може да стане без честна и отговорна към зрителите позиция, която са способни да постигнат единствено професионалисти, знаещи тънкостите на занаята. И когато една телевизия се лишава от знаковите си лица, тя всъщност се лишава от създаденото между нея и зрителите доверие. С илюзията, че ще изгради такова към себе си у властта. Ала властниците отлитат, зрителите остават: телевизия, изгубила доверието на зрителите, е изгубила същността си на телевизия. Превръща се в слугиня, която бива забелязвана единствено от тези, чиито интереси обслужва. И от никого другиго...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин