1968 For(n)ever

Лични версии

- Това ми харесва. Тленно. Нещо като мухите на 60-те. Никой вече не си ги спомня.
- Шейсетте бяха велики години.
- Бяха ли? Ти не ги помниш.
- Така пише. Le grand refus! Големият отказ. Фантазията на власт! Революция на цветята. Важни години.
- Важни са тези, които сега се напъват да си ги спомнят. Не ми харесва това напъване.
- Всички те са били млади през 60-те.
- Всеки иска да изкара младостта си адски важна.
- Така е, обаче...
- Обаче никой не си спомня за мухите на 60-те. - М. трепери. - Никой не си ги спомня. През 68-ма е имало много мухи.
- Ето за това ще разказва този филм или тази книга, ако някога успея да я публикувам. За големите мухи на 60-те, от които нищо не е останало. Абсолютно нищо.

(естествено преписано)

1968-ма като проект

След като лекомислено се съгласих да напиша "нещо" за 1968-ма, си дадох сметка (твърде късно), че съм изпаднал в онази ситуация, която, ако перифразираме Св. Августин, звучи така: като не ме питат за 1968-ма, знам, но трябва ли да обясня - не мога. Има нещо ирационално в тази година, нещо изплъзващо се и придърпващо в същото време. Понякога ми се струва, че трае повече от останалите или всмуква като черна дупка в себе си неща, случили се в други години. Често сме склонни да кажем: "А бе това не беше ли през 68-ма." Разтягаща се, разширяваща се, необозрима година.
Зарових се в Народната библиотека, за да си набавя някои детайли, защото също така безотговорно вече съм писал насам-натам, че помня тази година в подробности поради единствената причина, че съм роден в седмия й ден. Което ме кара да се чувствам част от случилото се и неслучилото се тогава и по някакъв начин отговорен за това. Разгръщах вече чупливите страници на "Работническо дело" от 1968-ма (винаги съм мислел, че официозите ги правят на по-специална, издръжлива хартия, но май не) и си припомних цялата кухота, кухота, кухота на онзи език. Ако някой изпитва непреодолима носталгия по социализма, бих му препоръчал един брой на вестник от онова време.
"Работническо дело" регистрира по дни единствено отсъствието на тази година. Поръчах си "Поглед", защото знаех за статия на тема "Чешки жени се опитват да прелъстяват войниците на Варшавския договор", но не успяват поради доброто възпитание и подготовка на българските и съветските войници... След малко бележката ми за "Поглед" се върна с резолюция, че точно 1968-ма е на реставрация. Нямало после реставрация, а? Не ми излезе и "Филмови новини" от същата година, което било в складовете в "Изгрев" и т.н. Е, как да не е проблематична наличността на 1968-ма в България? Впрочем, докато подготвях този текст, пуснах на Google да търси "1968, България". И най-добрата Интернет търсачка виновно изписа - "did not match any documents". Ако изпишете "1968, Bulgaria" (на латиница), ще излязат 187 споменавания в чужди сайтове, половината от които просто отбелязват няколкото футболни срещи на националния отбор от тази година. Ако предполагате, че 1968-ма е по принцип слабо представена в Интернет, пуснете я само като число на Google и ще излязат 8 220 000 отбелязвания.
Тук е мястото да обявим проект.
Не е ли време да се направи един каталог, опис, архив на българската 1968-ма, включващ документи, публикации, снимки, песни, литература, музика, всекидневни артефакти, кинопрегледи, лични истории на свидетели, джунджурии, ширпотреби и всичко, каквото се сетим от тази година. Архив на една година. Твърде вероятно е да се получи нещо като онази китайска енциклопедия, описана от Борхес, но какво от това.
Може да се смята за покана. Поровете из таваните си и се обадете. Ако трябва да я съчиним тази година, да я измислим отначало докрай, за да не ни преследва с призрачността си. Колекционирам я.
А засега ще се наложи да карам по памет.

Малко експресионистично календарче за 1968

Януари
На 5 януари Дубчек става лидер на Чешката компартия.
След два дни майка ми получава силни коремни болки, поради което трябва да се родя и оттук насетне мога да говоря в сегашно време.
Същият ден Джордж Харисън заминава за Бомбай, като не след дълго и останалите трима от Бийтълс се довличат там.

Февруари
Бийтълс са в Индия, медитират при Махариши, ходят в бели роби и по тази причина в останалия свят не се случва нищо особено.
В България се случва единствено прогнозата за времето - сравнително топло за сезона (5-9 градуса).
Забравил съм. Делегация на ЦК на БКП начело с другаря Тодор Живков замина за тържествата в Прага, където последният, в смисъл Първият, произнася реч.

Март
На 27-и съветският космонавт Юрий Гагарин загива при самолетна катастрофа. Поради липса на повече информация тръгват всякакви слухове за смъртта му, включително и този, че са го взели извънземните.
Баща ми пътува за първи път със самолет. Оцелява.
Купуваме телевизор "Опера". Виж ти, всъщност светът бил черно-бял.

Април
В САЩ е убит Мартин Лутър Кинг.
В Прага се запролетява.
Без връзка с горното майка ми си купува първи минижуп, макар "Работническо дело" да твърди, че минижупът вече изобщо не е на мода.

Май
На 6 май започват вълненията в Париж. Студентите водят първа битка в Латинския квартал с полицията.
По същото време в България - Ден на животновъда, неофициално - Гергьовден, колят се агнета. Първи имен ден, първа кръв.
От 20 до 22 май в София се провежда първи конгрес на съюза на писателите. Потулен скандал около словото на чешкия гост Пужман, който казва, че в Чехословакия няма контрареволюция, а опит за социалистическа демокрация в мир. Изказването не е споменато никъде, за разлика словото на Живков от приема при завършването. То започва с "Драги другарки и другари" и завършва с "Наздраве, другарки и другари". (По пет пъти е употребен сонорът "Р" във всяка от двете реплики. Дали честотата на Р-то не е свързано с реториката на времето? Да проверя след 20 години.)

Юни
Застрелян е Робърт Кенеди.
На 17 юни в Лондон е премиерата на филма "Yellow Submarine".
Официално е премахната цензурата в Чехословакия. На 27 юли програмата "2000 думи" е публикувана в "Литерарни листи".
Цензурата в България пречи да бъде забелязана цензура в България. Същата година, без да съм сигурен в месеца, в пещите на Полиграфическия комбинат е изгорена книгата "Люти чушки" на Радой Ралин и Борис Димовски.

Юли
На 18-и е публикувано писмото на Централните комитети на комунистическите и работническите партии в България, Унгария, ГДР, Полша и Съветския съюз до ЦК на Чехословашката компартия. А редакционната статия на "Работническо дело" от същата дата завършва с твърдото "Да бъде разгромена контрареволюцията" (четири "Р"-та).
На 28-ми в София се открива IХ световен фестивал на младежта и студентите.
Във връзка с това майка ми вижда за пръв път на живо чернокож студент (жив негър) и разучава песента "Една българска роза", написана специално за фестивала.
Пониква ми първи зъб.

Август
Войските на Варшавския договор влизат в Чехословакия.
Бийтълс пускат в сингъл Hay Jude. На обратната страна е Revolution.
Баща ми тегли заем и купува "Варшава" - дебела и тромава кола, с която две години по-късно правя първа катастрофа, успявайки да отпусна ръчната спирачка и помитайки половин ограда по инерция.

Септември
Цензурата върху пресата отново е въведена в Чехословакия.
Майка ми и баща ми се абонират за списание "Филмови новини".
Баба ми прави 80 буркана с лютеница, 45 компота от праскови и 15 буркана царска туршия.
Нашите войници още са в Прага.

Октомври
Жаклин Кенеди се омъжва за Аристотел Онасис.
Докато ме къпят вечерта на 7 октомври към 19,30, по радиото съобщават: "От Шумен днес бяха изпратени 12 тона грозде и ябълки за българските офицери и войници в Чехословакия. В писмото си кооператорите изразяват своята обич към българските бойци, които..." Нататък не чувам, защото баща ми започва да смята на глас колко български войници и офицери трябва да има в Чехословакия, ако им пращат 12 тона грозде и ябълки, и колко време ще продължат събитията, ако този Х брой войници и офицери ядат по 1 кг на ден. Майка ми се обажда, че на офицерите може да им се полага по-голяма дажба, което напълно отказва баща ми от сметката. Баба ми се обажда не на място, че също може да задели няколко буркана за войничетата.
На 15 октомври в Лондон новата банда на Джими Пейдж се появява за първи път под странното име Led Zeppelin. Майка ми и баща ми никога не са ги слушали.
България побеждава Холандия с 2:0 в квалификационен мач за Световното по футбол. Гледаме го по новия телевизор "Опера".

Ноември
Ролинг Стоунс изтърколват един от най-великите си албуми "Beggars Banquet". Ще ми се да извикам: "О, Мик, поспри, ти тъй си хубав..." Ще си запомня това изречение, за да го използвам след 27 години в едно списание.
Умира Джон Стайнбек. Започвам да подозирам нещо, което ще установя с фактическа точност едва след 35 години, а именно, че 1968-ма е пълна със смърт. Освен смъртта на Гагарин, убийството на Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди, 11 000 загиват при земетресението в Иран, десетки убити в Прага, много повече във Виетнам...
Същата година смъртта на автора е забелязана първо от Барт. Смъртава година.

Декември
Първи космически кораб с екипаж обикаля около луната. Сутринта на Коледа полковник Борман чете от Космоса първите строфи от Битие. Ако предположим, че е ползвана версията на Крал Джеймс, ще е звучало така:
In the begining God created the heaven and the earth.
And the earth was without form, and void; and darkness was upon the face of the deep. And the Spirit of God moved upon the face of the waters.

Същата сутрин баща ми с група коледари броди из пустата и неустроена земя на село и пее:
Стани ми, стани, нине, нине господине,
че ти идат добри гости, добри гости коледари...

Няколко часа по-късно групата е заловена и отведена при партийния секретар, който обяснява, че Бог няма и няма да се роди, което прави Коледата безсмислена и дори официално забранена.
Вече съм почти на година и мога да ходя сам от леглото до вратата. 1968-ма свършва, но още не ми е мъчно. Подозирам, че след 20-30 години ще давам мило и драго да си спомня поне нещичко от сега. Ако знаех думата, щях да "злорадствам", но не я знам и само се изплезвам.

1968-ма като питане за изгубеното

Знам, че съм загубил толкова неща, че не бих могъл да ги преброя, и че тия загуби сега са всичко мое... наше е само онова, което сме изгубили.
Борхес, "Притежаване на миналото"

Ще си позволя да кажа, че още по-наше е онова, което сме изгубили, без да е сигурно, че сме го притежавали някога. И в този смисъл 1968-ма е нашата година. Завинаги нашата година. Важна тъкмо с отсъствието си, с неслучеността си по тези места.
Понякога времето и географията драматично се разминават. Една и съща година може да се случи в Париж, Прага, Берлин, да стигне до Белград и да не успее да влезе в София.
Преди да започнем да запълваме тази година, да я измисляме или обясняваме, трябва да се спрем замалко върху факта на нейното българско несбъдване. Върху премълчаното. Несъстоялите се разговори около несъстоялото се рано или късно ще се състоят. И ще бъдат много лични, като питане към родители.
Какво правехте през 68-ма? Разбрахте ли случилото се през май в Париж? Чухте ли изобщо за него? Имахте ли личен проблем с нахлуването на войските (в това число и български) в Прага? Слушахте ли Бийтълс? А "The Who", а Джими Хендрикс, Дженис Джоплин... Беше ли ви неловко от карикатурата в "Работническо дело" от 9 февруари по повод самозапалването на Ян Палах на 16 януари?
Както след време нашите деца, надявам се, ще ни попитат (защото непитането е по-страшно). А вие лично какво правехте през 1989-а? А после? Мълчахте ли при Луканов, а при Беров? Беше ли ви неловко при Симеон? Защото всяка несбъднала се година ражда след себе си куп други несбъднати.
И ако искаме да се питаме за днешното ни неслучване, ще трябва да се обърнем поне към 68-ма, ако не и по-назад.

1968 като антиманифест

1968-ма никога не се е случвала. Това е единствената съчинена, въобразена, преразказана, украсена отначало докрай година. Всички събития оттогава сочат единствено това. Ние, родените през 1968-ма, също.
Твърде е възможно тя да е измислена като грандиозен проект от Анди Уорхол, който по това време празнува 40-годишен юбилей.
Твърде е възможно 68-ма да е пореден номер на бойно учение, организирано от войските на Варшавския договор в чест на петдесетата годишнина от създаването на Съветската армия и флот, чествано същата година.
Твърде е възможно 68-ма да е изцяло съчинена от източноевропейски младежи, след умопомрачително слушане на Бийтълс в тайни тавански помещения. Доказателство за това дава внимателното прослушване на Yellow Submarine. В средата на парчето (точно на минута и 35 секунди от началото) във фоновия шум ясно се чува репликата "пусни ми веригата" с ударение на "у", произнесена много бързо, на чист български. Ето така: "пуснимиверигата". Ако това не е конспиративно послание на Бийтълс към българската младеж... За жалост го разконспирирахме твърде късно, в средата на 80-те, когато всичко вече беше изгубено.
Твърде е възможно 68-ма да е грандиозна суперпродукция на Метро Голдуин Майер, Киностудиа имени Горького, Френската, Чешката и Българската държавна кинематография (оттук кадри на Младежкия фестивал).
Най-добрият филм на всички времена.

60-те като епиграф или епитафия

60-те не родиха нищо, защото тогава беше измислено антибебе хапчето.

Георги Господинов


Георги Господинов е роден на 7 януари през "важната за всички" 1968 година. От 1993 г. е редактор в "Литературен вестник", а от 1998 до 2003 - негов главен редактор. Автор е на книгите: "Лапидариум" (1992); "Черешата на един народ" (1996, 1998); "Естествен роман" (1999, 2000), публикуван във Франция, Сърбия и Македония; "И други истории" (2001), френско издание - 2003 г.
Работи в Института за литература към БАН.

















За припомнянето на някои детайли от 1968-ма съм задължен на Диана Иванова, Яна Генова, Петър Чухов и Зорница Христова.