Америка versus Европа

Книгата на Робърт Кейган "За рая и силата" е издадена в Съединените щати през настоящата 2003 година и бързината, с която реагира издателство "Обсидиан", си струва да бъде подчертана и отчетена. Още повече, че става дума за изключително актуална книга, която проследява отношенията между Европа и Америка, включително в навечерието на операцията в Ирак, и без която - по думите на Хенри Кисинджър - "всяко обсъждане на отношенията между Европа и Америка ще бъде непълно". С избора на Робърт Кейган "Обсидиан" за пореден път доказва, че издателството е запазена марка не само за добрите съвременни англоезични бестселъри, но и за сериозните политологични англоезични книги.
"За рая и силата" е книга, която разбива насадени стереотипи, която избягва сладникавото говорене и не се страхува да каже ясно и категорично, че европейците и американците не споделят общ възглед за света, и дори - че не обитават един и същи свят. И не само го казва, но и с много примери и детайлно проследяване на политиката на Европа и Америка в последните десетилетия, го доказва.
Изследването на Кейган се съсредоточава най-вече върху европейската и американската представа за силата и значението й, а оттам - и върху външната политика, която водят Евросъюзът и Щатите. Европа - твърди Кейган - защитава един свят на международния ред и международните организации, на транснационалния диалог и транснaционалното сътрудничество, на дипломацията и компромисите, докато Америка е убедена, че международните принципи са нещо ненадеждно и вярва, че същинската сигурност, опазването и утвърждаването на либерален ред, зависят от силата и прилагането й, зависят от наказателните мерки и упражняването им. Асиметрията на тези две нагласи обяснява и разминаването, което се получи между САЩ и част от европейските страни по отношение начина, по който да се реагира на режима на Сaддам Хюсеин и разрастващия се конфликт между САЩ и Франция. Защото - пак ще го подчертая - става дума за различна "стратегическа култура", за различна представа за мисия, за различна чувствителност дори, без тя да е плод на нещо, което можем да назовем "различен национален характер". Защото чисто исторически погледнато, европейските страни често пъти са изповядвали стратегическа култура, аналогична на днешната американска, докато Америка през ХVIII и ХIХ век е защитавала по-скоро днешната европейска позиция.
Затова и Кейган се спира на днешните трансформации, говори за Америка на 90-те и Америка непосредствено след 11 септември, когато е станала "повече Америка" и обяснява, че когато САЩ търсят легитимност за своите действия навън, те я търсят не от наднационалните институции, а я съизмерват със собствените си принципи. А тези принципи, както ги е формулирал още Бенджамин Франклин, могат да се сведат до идеята, че "каузата на Америка е каузата на цялото човечество". По време на Студената война призванието на Америка е да опазва Запада, след края на Студената война американските правителства пък се преориентират и поставят акцент върху необходимостта да се справят с т. нар. "бандитски държави", с "оста на злото", както я нарече Буш-младши. Докато европейците гледат относително спокойно на рисковете, които представляват всички тези режими. По тази причина даже 11 септември не заличи асиметрията в европейските и американските разбирания.
Ако го кажем простичко, макар и недотам лицеприятно, американците се тревожат повече в сравнение с европейците от заплахи за глобалната сигурност от всякакво естество, а европейците са по-разтревожени от глобалното затопляне... Така че мисията на Америка - макар и да се е самоназначила за "междунороден шериф" - се свежда до желанието да наложи мир и справедливост в един свят, тънещ в беззаконие, в който разбойниците трябва да бъдат възпирани или унищожавани, често пъти със силата на оръжието. И Кейган говори за идеализма и отговорността на Америка, за убедеността й, че редът - както стана дума - трябва да бъде установяван дори и със сила, защото само така могат да се установят либералните ценности, които Америка изповядва и за които смята, че са най-доброто. Оттук и героичната поза на тази страна, вярата, че може да демократизира света и да защитава всички негови граждани, независимо дали самите тези граждани желаят да бъдат защитавани или не. Защото светът е далеч от съвършенството, а Америка усеща себе си призвана да се бори за скъсяването на дистанцията до него.
Колкото до настоящото поведение на Европа, Кейган го вижда като опит да се превърне слабостта в добродетел и го свързва с желанието ЕС да се развива като икономическа и политическа сила, а не във военно отношение. Иначе казано, в случая с Европа и Америка става дума за фундаментални различия, за противоположни проекти. И големият въпрос е ще промени ли Европа своя проект, ще поеме ли по-голяма роля на световната сцена, ще преосмисли ли външната си политика и ще има ли волята да се оформи като същински полюс на Америка в един нов мултиполярен свят.

Амелия Личева







Думи
с/у думи


Робърт Кейган.
За рая и силата. Америка и Европа в новия световен ред
.
Превод от английски Кольо Коев.
Издателство Обсидиан.
С., 2003.