Чудесното различно
или европейската телевизионна православна Пасха

Празник на Европа ще е на 9 май, та аз пиша тези редове за празника по времето на един предишен и друг празник - Великден, Възкресение Христово, сред атмосферата на цветовете и миризмите на яйцата и козунака, на сгъстяващата се нощ на смъртта и изплуващите от мрака крехки пламъчета на свещичките; тържественото пение "Христос воскресе из мертвих" звучи, препредавано от "Александър Невски" по БНТ. По руската телевизия предават четиричасовата, смайваща с имперското си великолепие, Пасхална служба в патриаршеския храм в Москва, а по гръцката - обкръжен от висши военни и държавни служители, главата на църквата провъзгласява същото: Христос е възкръснал.
В тези пасхални дни неминуемо е чувството на единение. Като гледаш как, за лумналия от само себе си (казват) огън, над гроба Господен в Йерусалим се блъска тълпа от монаси, свещеници и клирици от различни църкви - кой пръв да припали от него, усещаш огромността на християнския свят, силата на общността, която Саможертвата за Спасението на човека е създала. Неминуемо е и смайването от различията - дори без конкретни познания се досещаш, че сладостното призоваване на Спасителя, еднакво в същността си навсякъде, е чудесно различно в различните църкви - арменска, коптска, православни, католическа, реформаторски.
"Чудесно различно" е изразът. Как иначе да изразиш прекрасността на различностите, отдадени на една обща идея, шепнещи един и същ разказ?
Видяна (все по телевизията, разбира се) в сравнение с другите православни страни, България ми изглеждаше малка, малко недодялана, естествена и топла - нямаме ние гръцкото религиозно рвение, нито руската бляскава дълбочина. Имаше някаква мекота в непристореността на службата, някаква земност, приземеност в свободното сноване около храма, някаква непристореност в сдържаността. Това ли сме, или само така ми се струваше? Денят на Европа, мислех си, тази година би трябвало да ни насочи към различията. Твърде много въздигахме общото на континента, твърде много думи се изляха за това, колко трябва да се променим, за да влезем в континента си. Мисля, че се самобичувахме достатъчно.
Ако има обща, самозапалваща се европейска светлина, да си запалим от нея - и да си я отнесем вкъщи. У нас.

Христо Буцев