Танцът във Великденския фестивал на Операта
В навечерието на Международния ден на балета две премиери представиха изкуството на Терпсихора в тазгодишния Великденски фестивал в Софийската опера - "Ромео и Жулиета" по музика на Сергей Прокофиев с хореографията на Леонид Лавровски и "Кой каза кой?" по музика на Ивайло Миленков с хореографията на Християн Бакалов. И двата спектакъла принадлежат на танцови трупи, представящи лицето на българския балетен театър - Балета на национална опера и балет "Арабеск".
"Ромео и Жулиета" на 16 април бе първото представление, с което се откри Великденският фестивал.
Спектакълът всъщност е възстановка на версията на Леонид Лавровски, осъществена на софийска сцена през 1992 година. Хореографският прочит на Лавровски, реализиран през 1940 г. в Санкт Петербург, прави своеобразна революция в балета на двайсти век. Всички по-късни версии следват драматургията на Лавровски. Балетът на Софийската опера е една от малкото трупи по света, които имат в репертоара си шедьовъра на великия хореограф. За съжаление ефектът на подчертана театралност и внушителна мащабност липсваше в премиерното представление. Недостатъчният брой на артистите и поовехтелите костюми и декори трудно можеха да пресъздадат пищността и великолепието на ренесансова Италия, но липсата на кадри и средства за първия ни балетен театър е тема на друг разговор. Знаменателен бе фактът, че актьорският състав в централните роли бе почти същият. Като своеобразна компенсация триото Ясен Вълчанов - Ромео, Веса Тонова - Жулиета, и Георги Сяров - Тибалд, което през 1992 г. бе сочено като по-доброто, сега се представи на премиерата."Ромео и Жулиета" заема особено място в превъплъщенията на Ясен Вълчанов. Зрителите го помнят като един от най-ярките изпълнители на Меркуцио от предишните постановки, а от 1992 г. той покорява сърцата с Ромео. Подчертано лиричната роля Ясен Вълчанов насища с проникновен драматизъм. Притежавайки при това и комедиен талант, той убедително изгражда образа в развитие - от младежкото безгрижие и вятърничавост към разтърсващия трагизъм на финала. Ролята на Жулиета е един от върховете в кариерата на Веса Тонова. Малко са балерините, които могат да представят цялостно и пълнокръвно образа - във всичките му нюанси и сложна гама от състояния - Веса Тонова е една от тях. В това си превъплъщение забележителната ни балерина представя най-хубавите черти от своя талант и най-вече - кара публиката да забрави, че гледа балет. Ролята на Меркуцио бе представена от Трифон Митев - с присъщата за изпълнителския му маниер прецизност и лекота.
"Кой казва кой" е заглавието на премиерата на балет "Арабеск", представена на 18 април. Преди две години Християн Бакалов подлуди балетните ни ценители с постановките си по време на гастрола на Младия френски балет. Сегашният спектакъл представи един различен хореограф - по-мрачен и склонен към провокация на традиционните вкусове и нагласи. Сценичните решения донякъде напомняха "Следа от спомен" - отново електронна музика, същият мрачен урбанистичен пейзаж, представен чрез оголената задна част на сцената. В свят на тъмнина и безизходица блуждаеха фигурите на танцьорите. В знаковата система на тотално объркване черното придобиваше символиката на чистота, а белият цвят на омърсеност. Разпиляното по сцената брашно се обиграваше в причудливи форми - прахоляк, мъгла, облаци - и дообрисуваше движенията на телата. Костюмите - дело на художничката Цветанка Петкова - Стойнова - решени изцяло в черно, се отличаваха с умело съчетание на декадентска изтънченост, шик и функционалност. Полепналото брашно върху черните трика изграждаше своеобразен "костюм върху костюма" и създаваше мрачни асоциации - фигурите от черни ставаха бели, но тази трансформация съвсем не носеше оптимистични внушения. За съжаление осветлението или по-точно липсата на осветление - дело на французина Еруан Тасел - повече попречи, отколкото помогна на хореографията.
Неколкомесечният процес на работа не само на Християн, но и на неговата асистентка Ингрид Флоран безспорно оказа положително влияние върху развитието и израстването на най-добрата ни трупа за съвременен танц. Двата спектакъла бяха своеобразна моментна снимка на българския балет в артистичния сезон, в който той отбелязва 75-я си рождан ден.

Мария Русанова