Изкуството на текстила в България е двуезично издание (на български и английски), което е необходимо продължение на едноименната Национална ретроспективна изложба, състояла са на "Шипка" 6 през 2001 г. Албумът, както подчертават самите съставители, е изграден изцяло от художнически колектив - Дима Недялкова-Каприева, Лилия Радичкова-Дочева и Цвета Явашева-Иванова от артистичната "Група '91". Тяхната цел е била да съхранят паметта за началото на текстилния жанр, която неминуемо си отива заедно с първото поколение текстилци. По тази причина съставителките са събрали снимков и биографичен материал и го издават в книга, "която да запази историята на текстилното изкуство у нас през ХХ век". В резултат албумът включва кратки творчески биографии и репродукции на максимален брой автори, занимаващи се с изкуството на текстила.
Структурно изданието условно се разделя на две части - текстова и илюстративна. Частта, изградена от репродукции, започва с няколко образеца на козяци, килими и черги от ХIХ век, за да продължи забележителният разказ за текстилните форми с килимената черга на Йордан Баров (1904-1952), композициите на Мара Йосифова (1905-1996), София Камбурова (1910-1997), Лили Вермут (1924), Марин Върбанов (1932-1989), Владимир Овчаров (1938), Димитър Балев (1939), Илияна Камбурова (1947), Анна Бояджиева (1950)... И така, докато се приближи до съвсем младите автори от Художествената академия и Средното художествено училище за приложни изкуства "Димитър Добрович" - Сливен.
Изданието се открива от студии и статии на български изкуствоведи. Текстовете проследяват различни етапи от историческото развите на текстилните форми - от дълбоката древност, съпроводена от магически ритуали, за които разказват преданията, митовете и приказките (Петър Змийчаров). Вера Керелезова се спира върху различни образци на традиционната българска тъкан от ХIХ до ХХ век, съхранена в музеите - черги, килими, козяци, плъсти. Дочка Кисьова-Гогова проследява пътя на художествения текстил и неговите автори, начело с Марин Върбанов, включени в изложбата "Изкуството на текстила в България". Авторката се спира и на различни материали, техники и подходи.
Централното място по важност безспорно е заето от фундаменталната студия на Виолета Василчина "Съвременен български художествен текстил", която проследява и осмисля в дълбочина последователните етапи от развитието на артистичния текстил в България от края на ХIХ до началото на ХХ век.

С. П.