Какъв му е Лондон?

Китаецът Чен Кайге е сред любимците в Кан. Точно там той осъмна знаменит (след като "Сбогом, спътнице моя" си подели "Златна палма" `93 с "Пианото" на Джейн Кампиън). Любимка на Чен Кайге (и Кан) е неустоимата му сънародница Гон Ли. Тя играе в почти всичките му филми от 90-те - до "Императорът и убийцата" (1999). През 1996 в Кан гледах "Изкусителна луна" - по азиатски невъздържано красива, ала енигматична и безкрайна костюмна мелодрама с претенции за историческа фреска.
Почти никой от китайските му филми не е идвал тук, но пък сега на екран е "Убивай ме нежно" или холивудският дебют на Чен Кайге - еротичен трилър на китаец в Англия с американски пари (25 милиона щ.д.). Главната героиня е американката в Лондон Алекс (Хедър Греъм) - уебдизайнер, чието гадже е скромен инженер. Сексапилна и смотана, тя е идеалната плячка за Адам (Джоузеф Файнс) - прочут алпинист и криптиран психар. Сблъскват се на светофар. Червеното е stop-сигнал за бурен сексуален транс, където се оплитат бели копринени шалове, садо-мазо, тайни, инцест, венчавка, писма, катинари, смърт, катерене, дъжд... Всичко е екстремно и уникално - като мерцедеса на Адам. В тази ослепителност за делничния инженер място няма.
Филмът е кухичък и възглупав и все пак стипчиво-красив: от анормалния магнетизъм на Адам/Файнс и ужасената възхита на Алекс/Греъм, през замайващите дрехи и интериори до човешката измеримост на финансов Лондон.
Изящният дизайн на "Убивай ме нежно" (включително кимона и алени петна) е всъщност единственият азиатски маркер на Чен Кайге. Защото в сюжет а ла приказката на Шарл Перо "Синята брада" или още по-точно - в клет ерзац на класическата еротика "Девет седмици и 1/2" на Ейдриън Лайн китайският майстор така се е навел пред западността, че е изпаднал в амнезия за патоса на тайнствеността - запазена марка на Изтока.
Брадясал, с черно кожено яке и неизменно облещен, Джоузеф Файнс лакомо и напразно подражава на Мики Рурк, а Хедър Греъм се кокори и кекери с устрем на блондинка, но не стига и до глезена на Ким Бейсингър.
"Убивай ме нежно" е неопровержимото доказателство, че по-малкият Файнс е повече звезда, отколкото актьор - не му вярвам още от времето на "Елизабет" на Капур, "Влюбеният Шекспир" на Медъм и "Прах" на Манчевски.
По-интересното в случая е, че в разстояние на два месеца гледаме двамата братя като луди в Лондон в две английски копродукции с убийство на жена и разравяне на гроб... По време на 7-ия София Филм Фест видяхме Рейф Файнс в "Спайдър" на Дейвид Кронънбърг (Канада/Великобритания). В ролята на шизофреника Спайдър - център на клаустрофобичната психарска драма, британецът за сетен път демонстрира своята екранна мощ.
Вероятно самият Чен Кайге е проумял мащаба на провала си с "Убивай ме нежно", тъй като почти веднага след него е заснел "Заедно" - нещо като китайска визия за Холивуд (според сайта IMDb).
А иначе в "Убивай ме нежно" няма и помен от едноименния евъргрийн.

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Убивай ме нежно, 2002, САЩ/
Великобритания, 100 минути, режисьор - Чен Кайге, сценарий: Шийн Френч и Кара Линдстром (по едноименния роман на Френч), продуценти: Ана Чи, Майкъл Чиник, Линда Майлс; оператор - Майкъл Култър, музика - Патрик Дойл, художник - Джема Джаксън; в ролите: Хедър Греъм, Джоузеф Файнс, Наташа Маклоун, Улрих Томсън и др.
Разпространява "Съни филмс"