Записът като лекарство
срещу амнезията


Този път се търсят ценителите. Търсят се меломани, които разпознават оригинала. В случая разполагаме с оригинал. И това е компактдиск на "Гега Ню", в който са подредени някои от безценните визии на Васил Арнаудов за класически вече български миниатюри за камерен хор. Повечето от тях бяха създадени за него и за ръководения от него Софийски камерен хор. Тук звучат песни, които Васил е чул и изпял чрез хора си по единствен, уникален начин, който маркира и до днес величието на музикантската му същност. Величието на епохата "Васил Арнаудов"! (вж. миналия брой)
Слушам отново и отново "Драгана и славеят" и "Пушка пукна" на Филип Кутев, "Моя да бъде девойка" на Александър Танев, "Песен на Солвейг" от Иван Спасов, "Тихи песни" на Константин Илиев, "Приглушени песни" на Любомир Пипков и си мисля, че златните периоди в една култура няма нужда да бъдат отделяни, подчертавани, определяни. Те сами го сторват. Те сами се и открояват. С вакуума, който настъпва след тях.
Връщам се към музиката в компактдиска - "Пиленце пее" на Кюркчийски, "Есенна песен" от Тодор Попов, "Годишните времена" на Милко Коларов... и още "Святата" на Димитър Ненов и "Грозданка и арапчето" на Панчо Владигеров. Най-естественото нещо за Васил Арнаудов беше да иска песни от своите композитори; той ги беше преценил, о, как! Той знаеше много добре кой може да тръгне в звуковия авангард с него... Защото Васил бе авангарден звуков хоров майстор. И за съжаление това се чува с оглушителна сила днес, в озъртащата се наша хорова действителност... С много малко изключения. Няма нищо чудно, че хорът му изпя тъкмо тези и колко още великолепни неща! Като знаеш кого имаш насреща, нали ще направиш най-доброто. Някой път дори не знаеш колко можеш, трябва да имаш човек като Васил до себе си. Защото той теглеше, ама как теглеше! Изтегли, издърпа представите за ансамбъл, пеенето в хора до такива макронива, че с право гледаше оттам, отвисоко своите колеги от Европа. Беше просто законодател. И тук става дума не само за технически възможности, възможности, които слисваха направо. Тук става дума за естетика на звука; за търсене на съвременно многогласие и многозвучие, за колорит, за работа върху тембъра; за линия и фраза; за щрихи и артикулация; за слово, за динамики (беше майстор на ясните, интензивно артикулирани пианисими, де ги сега). Къде не пипна всъщност! И за всичко това днес още по-ясно си даваш сметка. Чрез последователите му. Чрез тези, които се считат за негови наследници. Чуваш, как не чуваш почти нищо от съвременната музика за хор у нас; как ре-продуцирането надделява; как основни понятия, внедрени от Арнаудов допреди 13-14 години вече дори не са и спомен, ако слушаме какво се случва около нас. Онова "вокално здраве", на което се радваше всяка ансамблова формация, до която се докосваше сигурната му ръка на диагностик и лекар-магьосник мимикрира в твърде съмнителни, но за сметка на това пък гръмко самоафиширащи и самоопределящи се явления.
Затова този компактдиск се слуша като христоматия. Като учебник. Разбира се, за това се иска и желание, и воля, и памет. Именно памет.

Екатерина Дочева







Вградени
ноти