Превърни се в печка

Колко й е тежко на леката музика. За да е лъскавка и естрадна, трябва да има натраплива, но приятна мелодия, интересен, но ненатраплив словесен сюжет, че и нагледно представяне. И ако един от трите компонента изневери на другите, срива цялото. Ако изгасиш звука на телевизора и се вгледаш в лицата и движенията, в повечето случаи виждаш превземки. Ако пуснеш думите през екран за караоке, те сполита горе-долу същото. През март БГ радио раздаваше награди, и за най-добър текст отличи група "Каризма" за "Колко ми липсваш", една от общо трите им песни в циркулация. Много я харесвам. Обаче точно без музиката и видеото стои така: "не си припомням още / нежно как си ме докосвал / бейбе, бейбе, бейбе...". Не е нещо, което да цитираш в миг на просветление. Много харесвам и PIF ("Patriots In Fashion"). В "Невидимо дете" (по Туве Янсон) обаче ги отнася такъв напорист поток на съзнанието, че губят връзка с простосмъртните: "Небе, море, море, небе / луни, мечти, мечти, луни / копнеж и страх, защо боли / защо боли, нали мечти?"
Докато едните са явна жертва на ентусиазма си (като "Мастило" със "съм красива за теб, съм добра зарад теб", което всъщност може да се сметне за нелишен от смисъл експеримент със синтаксиса), от радиото се чуват и други жертви. По БГ радио, например, защото то е подиумът за леката музика на български. И, да речем, в "Любими песни за любими хора" от 20 до 22 часа всеки ден, защото там слушателите дават заявки за онова, което ги е впечатлило. Сред избраниците преобладават жертвите на римата, които дават мило и драго да се сближат с мерената реч. "Аз съм сама / с мисълта за теб в нощта..." (ако беше "сам", непременно щеше да римува с "там" и нямаше да е "нощ", а "ден" в комплект със "студен"). Това е "Без теб", изпълнявана от Сантра (сега, крила), която пееше "Не ме обичаш вече" със Спенс. Който там навръзва "не знам" с "всичко свърши между нам". Остатъчни падежни форми. "Клюките за мен хвърли / в кошчето с отпадъци, / само мене остави" ("Има как", "Антибиотика") не блести с елегантност, но завършва на "и" (в същата песен "мрак" върви с "пак" и "знак", защо не "фрак" и "злак", за разнообразие?). Ванко 1 изобретява "мартини с черешка" в новата си творба с Ирина Флорин, за да може преди това да вмъкне "някоя и друга смешка". Сред жертвите на римата попадат и поетите на "прекрасното мини тяло" "Остава": "не мога да те заредя, / не искам теб да победя" ("Прекрасен ден"), Руши Видинлиев с "тръгвам, връщам се и пак - пред мен вилнее мрак!" ("Лъжи ме"), текстописците на сладката Ирра: "колебливо, поглед, мрак, / мисъл в тях в розово-сиво, / страшно красиво", както и, неизбежно, "Сленг": "мой свят - огън във водата, / мой свят - пясък във ръката (плясък във реката?)". Има и жертви на претенцията. "Искам да съм твой, искам, / искаш да съм твой, искаш, / думи, скритите думи, / страстите изгарят съня ми..." не е чалга, а изпълнение на актьора Петър Антонов ("Синьо момче": "Нали не искаш още сега / да те целуна вместо дъжда?"). Дони пък, който още от времената на "бледа кукла си ти и студено ме гледаш с очи" (защо не с лакът?) не спира да опитва да е енигматичен: "страхотен ден, избрах си очи, / страхотен ден, навън вали, / страхотен ден, тук има небе, / страхотен ден, на цветове..." и кара Нети да бръщолеви неща от сорта на: "нарязах пак парченца портокал, / а теб пак те нямаше". Всъщност дори иначе максимално конкретните Д2 се изявиха с непроницаемото "бях вода на лице, бях лице на водата" ("Сто години": "твоят дъх нощен бях, но защо за тебе още питам?"). Което донякъде оправдава "чувам само звук, / не намирам смисъл друг, / хайде с мен и ти във моя свят, / ще е лесно" ("Стерео стая", Мария Илиева), "Allright, allright, нека да останем тук, / нека да извикаме и някой друг" (Мария Илиева и "Те") и "Има ли цветя на леглото до тебе?" ("Те").
За финал на караокето непременно идва Ваня Щерева, саможертвала се в името на римата, за ползата на образа и есенцията на претенцията: "Ти си един замислен хладилник. / И развалена е твойта врата. / И трудно се отваря тя. / Чувстваш уюта на своя си студ, / но някак случайно открехнах вратата, / от мен потъна топло в теб. / Искам чай вместо лед. / Превърни се в печка, зная, че го можеш!" ("Чай вместо лед"). Прочее, "няма да се пуашиш, копеуе", както казва поетът ("Хиподил", "Скакауец").

Нева Мичева








От въздуха
подхванато