Спомен за Блага Димитрова
Сбогуваме се с Матриарха на най-новата българска литература. Сбогуваме се с авторката, която усвои големи пространства от литературния ни канон, за да окуражи своите посестрими. Сбогуваме се с изключителна фигура, в която обществото ни видя магнетична норма, дори икона.
Часът на смъртта ни освобождава от всички претенции към този, с когото се разделяме.
Да, Блага Димитрова живя истински сложно. Тя вярваше, че литературата е безкомпромисно изкуство, че гражданското ни всекидневие също не трябва да търпи компромиси. И ако тази интимна апория подхранваше творчеството й, то извън него тя й причиняваше неразбиране, оскърбления. Но Блага - поетесата, общественицата, вицепрезидентката - вече беше спечелила най-голямата победа: тя бе превърнала собствените си съгласия в катартични несъгласия с предишния режим, дори зигзагите й предизвикаха респект...
Днес, когато угасна в недосегаема самота, съзнаваме: Блага Димитрова питаеше безподобно уважение към Словото. Тя беше сигурна, че най-ефикасната форма на публично битие е самото й писане. И наистина, за мнозина от нас прочитът на нейните книги бе отрезвително откровение. Затова смъртта й е частица от нашата смърт.
Блага, колко пропуснати възможности да се обичаме...

Култура

В следващ брой ще поместим непубликувана досега стенограма на среща-разговор с Блага Димитрова, състояла се на 16 май 1980 в рамките на "Литературен петък в Пловдив". Разговорът ни бе любезно предоставен от неговия инициатор Михаил Неделчев.