Уродливото огледало Михнева
Денят е сряда, 21.30 часа. Телевизията е Канал 3. Предаването е "Неудобните", водеща е Маргарита Михнева.
Събеседници: един о.з. полковник от Държавна сигурност, по-късно секретар на МВР в кабинета "Виденов", по-късно съветник на "Позитано"; един настоящ депутат от мнозинството, по-късно не получил министерски пост, отцепил се и оглавил нова парламентарна група; един лекар, както се разбира, случайно попаднал в тази компания и поради отказ да участва в инсинуациите й, почти отстранен от разговора.
Водещата, чупейки ръце, за начало споделя последното си скандално, според нея, журналистическо разкритие. Главният секретар на Министерството на здравеопазването, някой си Карабатаков, както й съобщили в писмо негови "доброжелатели", всеки ден между 18.00 и 18.15 часа ходел в казиното на "Глория Палас" "с държавния, със служебния мерцедес" (тук фалцетът на възмутената Михнева преминава в квичене). И то защо? Ами ясно защо - за да "разиграе голямо, голямо количество пари в това казино". (И пак квичене.) О.з. полковникът, който хич не е глупав и вижда нелепостта на сюжета, си затрайва, но депутатът, поради фукливост (да се види колко е сведущ по всички въпроси) веднага съобщава, че знае защо онзи нещастник ходел в казиното: не било да разиграва, а да получава пари - "мръсни, препрани пари, и да ги раздава на следващите". Това обаче не прави впечатление на Михнева (може би поради факта, че "Глория Палас" и казиното са не на кой да е, а на Васил Божков), тя подминава твърдението, което, ако е вярно, може наистина да произведе скандал, и продължава да повтаря, че въпросният Карабатаков ходел в казиното "със служебния мерцедес, със служебния мерцедес, представяте ли си"; и така да сипва сол в раните на средностатистическия българин, за когото валидни са единствено броят на мерцедесите и цената на кюфтетата на политиците.
До този момент докторът, все още неразбиращ в какъв капан е паднал, мълчи. Обаче Михнева е подготвила и за него изненада: второто й велико разкритие е, че шефът на лекарския съюз Андрей Кехайов имал 17 фирми. И се почва инквизицията: "А вие, д-р..., как така го избрахте? Може ли шефът на лекарския съюз да има 17 фирми? Не е ли безобразие, а, не е ли безобразие! Хората като ни слушат пред празните си чинии, какво ли си мислят..." Докторът се опитва да надмогне квиченето и да обясни, че за него не е важно Андрей Кехайов колко фирми има, а по-важно е защо цялото лекарско съсловие се плъзга по посока на меркантилизма и защо... Обаче тук думата му се отнема (по-сложното съждение не върши работа) и след още няколко възмутени възклицания относно 17-те фирми Михнева минава към главния сюжет - приватизацията на БТК. Ред е на о.з. полковника да развихри въображението си и да построи конспиративна теория, на която и Едвин Сугарев би завидял. Та според него зад тази приватизация стои всъщност т.нар. "президентски клуб", в който влизат "Буш и други президенти"; и американският посланик в София не е разбрал за какво точно става дума, затова е избързал да се възмути от отстраняването на "Адвент". А то било, за да се вредят "президентите"... После тайнствено заговорва за някакви секретни комуникации на държавното управление, които били част от БТК, и ако компанията се приватизирала, можело да се окаже, че частната фирма е собственост на престъпна групировка и тогава... (За "президентския клуб" о.з. полковникът видимо е забравил.)
Тук депутатът, почувствал се леко засенчен от "разкритията" на о.з. полковника, се намесва с две радикални предложения: първо, царят да си прибере тези момчета, които е довел, "защото те не са сложили една тухла в тази държава, следователно нямат право да продават"; и второ, ДСК, чиято приватизация той се надява също да се провали, "да се даде на акционерно участие на целия български народ. Защото парите в касата са негови, на народа".
Междувременно Михнева продължаваше да хълца пред "празните чинии на хората, на обикновените хора" и да кълне тия, дето са ги ограбили; да се тюхка доста органично, че след нейните предавания "хората изтръпват и не могат да спят"; да пита с повод и без повод: "Аз ли съм пък най-смелата жена в държавата?"; и накрая да приключи със следната дълбока въздишка: "Не заслужава България такава съдба, не заслужава!".
Предаването свършва. До следващата сряда.
---
Аз съм от тези тв-зрители, които още си правят труда да помнят лятото на 1989 г., когато по държавната телевизия в продължение на дни ни показваха безкрайните кервани български турци, напускащи страната; да помнят грозната картина на измъчените хора, натоварили деца и покъщнина върху стари брички и чакащи в жегата с дни на българо-турската граница. Да помнят и журналистката Михнева, тогава ценен кадър на държавната телевизия, която тичаше като побесняла коза между колите, навираше микрофон в лицата на хората и заканително съскаше: "Къде сте тръгнали, бе, къде сте тръгнали? Кой ще ви обработва нивите, кой ще ви бере тютюна, а?". Тогава официалната версия на партията и правителството беше, че турците си отиват не защото Тодор Живков ги е изгонил, а защото изпълняват някакъв пъклен план на турската държава да оставят необран тютюна, ерго да провалят важен дял от селското стопанство, ерго да обрекат на глад българската население. И в тази манипулация съвсем съзнателно, със стръв и рвение изпълняваше ролята си и Михнева.
Едва ли щях да напомням този срамен епизод, ако лицето Михнева, преминало през множество житейски и професионални трансформации, не продължаваше да журналиства и по същия, ако не и по по-грозен начин, да манипулира зрителите си.
Във всяко нейно предаване като в уродливо огледало се отразяват както политическата ни мизерия, така и персоналната й пошлост; то със завиден успех успява да представи демагогията, популизма, откровената подмяна на фактите и нечистоплътността за норма. И всичко това, скрито зад сърцераздирателни вопли за висок морал.
След като я изгониха от множество телевизии - не защото, както тя твърди, е много смела, а защото много лъже - най-после си намери по-траен пристан в Канал 3.
Кой знае кога собственикът на канала ще изпищи на умряло, ако някой от наклеветените реши да го съди.
Макар че да се занимава човек с Михнева е повече от унизително. И главно - нехигиенично. После с години трябва да отмива полепналата слуз.

Копринка Червенкова