Едни от нас
На Велики четвъртък бяха обявени резултатите от Националния поетически конкурс на името на Усин Керим. Седмото издание на литературното състезание дава възможност да бъде обгледан ромският принос в най-новата българска лирика - още повече, че през 2002 стават 20 години от смъртта на големия ромски поет, автор на вече класическите за ромската общност у нас "Песни от катуна" (1955).
Жури в състав Калина Ковачева (председател), Васил Чапразов и Марин Бодаков присъди Специалната награда "Усин Керим" на Стела Костова от Сливен. Първа награда получи Теодора Крумова от Велико Търново, а втора награда - Марина Иванова от Сливен. Журито поощри Стоян Стоянов (Будаков) от Сливен и Даниела Симеонова от София с Отличия за конкретни техни стихотворения.
Ромските поети имат, казвам го антипатетично, мисия: те трябва да съхранят жизнена езиковата традиция на своя народ и да утвърждават основите на младата му писмена култура. В светлината на това изискване ме тревожи фактът, че твърде малко от участниците в конкурса предложиха свои стихотворения, писани на ромски език. Уверен съм, че усилията в тази посока - макар и бавно, макар и трудно - могат да дадат прекрасни плодове. А и оправдано авторско самочувствие...
Безпокои ме и още едно изпитание пред ромските поети: възможността те да изграждат своя лирически свят, употребявайки всички културни стереотипи, с които ги етикетира доминиращата българска общност - катунарската романтика, фолклорната песенност, емоционалната стихия... Слава Богу, една немалка част от участвалите в конкурса творби ме опровергава: поетите от ромски произход се определят първо като поети, а после като роми; те имат достатъчно сила да прескочат препятствията, които нашата литературна конвенция им налага. Ние от литературната колегия обаче трябва да им помогнем - и в този план смятам изключително уместна идеята на Васил Чапразов да организира поетически семинари с младите ромски поети, ръководени от благоразположени към каузата утвърдени творци. От хора, които да ги насърчат в процеса на еманципация. Ромските поети не трябва да се срещат единствено помежду си, да четат само себе си и публикуват само в своите си издания, защото те са естествена част от потенциала на цялата ни литературна общност. И културата ни не трябва да разхищава тази автентична енергия...
Тези дни ми попадна брошурата "Образът на ромите", в която Галя Лазарова изследва съвременния български печат (настръхнаха ми косите от срам!). Повлиян от изнесеното в нея, ще завърша със следната молба: когато твърде на едро обсъждате общността на ромите, моля, сещайте се и за деликатните им поети, за всеки един от тях!

М. Б.