През последните няколко месеца размишлявах върху промените, които настъпиха в зората на новото хилядолетие. Когато сменяхме календара в полунощ, като че ли цялото внимание беше насочено върху възможните проблеми в компютърната технология; целият свят беше притеснен от възможността компютрите да аварират. Колцина от нас можеха да предвидят, че една от големите промени ще бъде намаляването на вярата на човека в области, които бяха измежду главните икони на неговия ХХ век - научната фантастика и технологиите. Те бяха схващани като съществени инструменти за предлагане на решения за един нов утопичен начин на живот в бъдеще. Ако погледнем благосклонно на миналия век, научната фантастика успя да формира основите на света на футурологията, в който всеки от нас бленуваше да премине. Началните години на новото хилядолетие обаче вече показаха, че тази дългогодишна любов към технологиите и футурологията постепенно избледнява и затихва; това бе подпомогнато, без съмнение, от последните събития, които допринесоха за намаляване на човешката вяра в науката и нейния потенциал. [...]
В резултат на това има забележимо пренасочване към редица по-важни ценности. Сега по-скоро светът на фантазията, мита и магията стана материал за днешното търсене при опитите на човека да избяга от създадения, за съжаление, от него живот на заплаха, страх и терор. Изглежда, че в тези времена ние започваме още веднъж, като в древността, да търсим необятното, тъй като земното показа, че има малко реални ценности. [...] Без съмнение, ние изместваме нашите визии за добри перспективи от научните футуристични утопии към такива за пасторални, носталгични Аркадии. [...]
С очертаването на тези промени става интересно да се прегледат ролите, които трябва да се играят от художниците и архитектите. Ако художникът отразява днешния свят, то архитектът сигурно трябва да осигурява подробно описание на бъдещите начини на живот и приятелски настроената околна среда, които да отговорят не само на нашите материалистични и функционални нужди, но даже в по-голяма степен - на нашите емоционални и духовни потребности. Архитектите по необходимост трябва да завладяват нови светове и мизансцени за бъдещето, които да задоволяват целoстта на човешките потребности [...]
В четирите десетилетия, през които правя архитектура, винаги съм се опитвал да преследвам красотата на формата, за да постигна хармония на пространството. Винаги съм вярвал, че архитектурата трябва да дава поезия на прагматичното и че: "Традицията е азбуката. Формата е езикът. Архитектурата е поемата".

(Из слово, произнесено при връчването на титлата Почетен доктор на Университета по архитектура, строителство и геодезия, София, 23 април 2003 г.)

Ричард Ингланд


Ричард Ингланд (1937 г.) е световноизвестен малтийски архитект. Член на Международната академия по архитектура. "Искам да живея в неговите къщи", възкликна едно дете на Интерарх '91. В. Т.