Глупостта на войната -
парад на лудостта


Точно 4 дни след като гледах по Канал 1 за N-ти път епоса "Сибириада", от Москва ми донесоха най-новия филм на Андрей Кончаловски "Домът на глупците". Той е сред най-обсъжданите руски заглавия за 2002 (покрай Специалната награда на журито от Венеция и изпращането му като руска кандидатура за "Оскар").
Не снимал години наред, Кончаловски се завръща в киното с шум, трясък, реминисценции и нова муза (младата му съпруга Юлия Висоцкая играе главната роля). В "Домът на глупците" става дума за обитателите на лудница някъде между Ингушетия и Чечня, връхлетени от първата чеченска война през 1995. Десетките болни души (сред участниците има и истински пациенти) живеят в дружен делириум, където еуфория и скука се редят с монотонна ехидност, а среднощното преминаване на влака е единственото им очакване. Жана (Юлия Висоцкая) весели с акордеона си печалните поет, демократка, коафьор, джудже, съквартирантка и др., когато не следи портрета от стената на своя "годеник" Брайън Адамс или не танцува с него на живо (в бляновете си). И жив Бог си имат в клиниката - беловлас, лудичък, добър (Анатолий Адоскин)... Както мърда глава, сеейки мъдрости, той доста двусмислено препраща към Вечния дядо в "Сибириада", но в сравнение с него изглежда грохнало-дементен.
Изневиделица в занемарения "палат" нахълтват чеченци. В облика и поведението им няма и помен от озверялата пасмина във "Война" на Алексей Балабанов - весели, добродушни мъжаги, които правят алъш-вериш с руски бойци (я патрони, я трева), изписват върху фасадата "Тук има болни", а командирите на вражеските отряди сядат на цигара и си спомнят, че са воювали заедно в Афганистан... Неловка ситуация. Още по-неловко става, когато Жана приема присърце предложението за женитба на чеченеца Ахмед (Султан Исламов) - цялото психарско войнство се хвърля да я гизди, въпреки болката, че ще я загуби; тя се гърчи от вина пред Брайън Адамс, но разцъфва като истинска булка и сипе подаръци за всеки. Следва пиянска нощ с чеченците и набег на поета, а на сутринта Ахмед изоставя Жана.
Военните действия приближават клиниката, стигат я, летят стъкла, кошмарно е, но душевноболните, оставени без надзор (персоналът е заминал нанякъде), вместо да бягат, където им видят очите, вкупом хукват към мазето. Спасението им е там, в лудницата. А когато руснаците идват - сурови, строги и безумни, към пациентите се присламчва Ахмед. Те го спасяват - нали е техният "жених". Жана победоносно мълчи и... танцува с Брайън Адамс.
"Домът на глупците" е трагифарс на днешното руско живеене. Посланието му е просто: животът е толкова безумен, че не се знае къде са лудите - вътре или вън. Кончаловски твърди, че от 1995 мисли над тази идея ("Видях репортаж за пациенти в психиатрична клиника на ингушетско-чеченската граница, зарязани от медицинския персонал. Опитах се да си представя как са живели болните, оставени на произвола на съдбата."), но образите във филма до един са измислени. Що се отнася до персонажа Жана, той го носел в душата си от 20 години насам, "но все не й намирах подходяща история. Впрочем, тя си има прототип - жена, с която разговарях по телефона". Бих уточнила - и посестрими в неосъщественото желание за женитба в творчеството на Кончаловски си има (Ася Клячина или Тая Соломина).
Филмът започва нечовешки шантаво - вакханалия а ла Герман ("Хрустальов, колата!") и а ла Форман ("Полет над кукувичето гнездо"), а помежду им - Фелини. После, с идването на чеченците и отношенията им с болните нещата се очовечават. След това става страшно - кръв и смърт, но лудите оцеляват. Поне за мен най-страшното във филма са визионите с Брайън Адамс (Кончаловски великодушно го "подарява" на булка си), където канадецът танцува с Жана и пее, ли пее Have You Ever Really Loved a Woman? - хита си от "Дон Жуан де Марко" (1995) на Джеръми Левън...
Иначе "Домът на глупците" се гледа леко. Трогателен е в порива да обеме постсъветското през кокилите на карнавала и да му се киска, киска, киска - до озъбеност. Очевидно умникът Кончаловски, омерзен, ала неокончателно обезверен, е обмислял всеки детайл и вдъхновено е втъквал цвете в помията (без да си дава сметка обаче, че постмодернизмът е изпята песен дори в Русия). "Домът на глупците" би могъл да бъде изключителен филм, ако не бе отчаяно вторичен.

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Домът на глупците ("Дом дураков"), Русия/Франция, 2002, 104 минути, сценарист и режисьор - Андрей Кончаловски, продуценти: Феликс Клейман и Андрей Кончаловски, оператор - Сергей Козлов, в ролите: Юлия Висоцкая, Султан Исламов, Марина Полицеймако, Евгейний Миронов, Станислав Варки, Брайън Адамс и др.