Девета симфония за Девети май

Йордан Дафов бе на пулта на Софийската филхармония в абонаментния концерт на оркестъра по случай Деня на Европа. Очевидно той е бил принуден да замести в последния момент отсъстващия Юлиян Ковачев, който, според предварителния абонаментен афиш, трябваше да застане пред оркестъра. Очевидно е също, че на Ковачев, макар и главен диригент на филхармонията, вече и три пъти на сезон не му се идва до София (разбирам, че и Софийски музикални седмици ще бъдат открити с друг диригент), нещо, което дори Херберт фон Караян не си позволяваше с Берлинската филхармония. Или пък с публиката. Той изнасяше средно между 13 и 16 концерта на сезон. Може би е бил много старомоден, защото си спазваше стриктно обявените с години по-рано ангажименти. Или нединамичен - искам да кажа, сигурно не е имал толкова ангажименти, колкото нашият главен диригент. А наследникът му Клаудио Абадо имаше средно между 20 и 28 концерта на сезон с оркестъра, на който беше шеф-диригент. Следователно дори и малко по-напредналите в професията колеги на Ковачев са разбирали значението на интензивната редовна работа на състава с постоянния негов ръководител, който е отговорен за състоянието му, за концертното му поведение, за звука му, за начина, по който се представя с други диригенти, солисти, за гъвкавостта и рефлексите му. С една дума, за всичко, което определя ансамбъла като такъв. В миналия брой на "Култура" на две страници настоящият шеф на Берлинската филхармония Саймън Ратъл пък разсъждава за отговорностите си и пред оркестъра, и пред обществото. Много поучително четиво за днешните диригентски явления у нас!
Връщам се към концерта. Независимо от усилията на Йордан Дафов, някак си ясно се чуваше, че времето за репетиции не е било достатъчно. Твърде небалансирана звуково течеше Бетховеновата Девета симфония, независимо че и в трите й оркестрови части "се случиха" и интересни, и провокативни моменти. Течеше и малко прекалено "на един дъх" - особено в третата част. Но докато трите части на симфонията все пак предизвикваха по някакъв начин вниманието и сетивата и провокираха усилието да се слуша, то четвъртата част в нейната вокална същност действително ме накара да съжалявам, че Европа не е избрала за своя ден 8 май, което теоретично би могло да доведе до изпълнението на Осмата симфония на Бетховен, например, която, както всички знаят, си е за оркестър. И не може да предизвика у теб желанието да запееш: "Oh, Freunde, nicht diese Stimmen", особено по време на по-цялостните емисии на Националния филхармоничен хор, който някак не присъстваше в програмната книжка за концерта. Както и хормайсторът Люба Пешева. Солистите Сузана Ригачи, Александрина Милчева, Огнян Николов и Димитър Станчев изглежда се срещаха за пръв път - дотолкова различно звучеше всеки от тях по отношение на квартета: на един не му достигаше стил, на друг - умение да обуздае гласа си; който знаеше за какво става дума по отношение на динамика, баланс и звук - Александрина Милчева - потъна напълно в общата звукова анархия, а Огнян Николов действително нямаше добра вечер, което за характера на марша, например, беше направо фатално-гротескно.
Колко много усилия, за да се увековечи един пропуснат миг!

Екатерина Дочева







Крешендо
декрешендо