Спортът: вариации

Спорт и телевизия - най-пълната симбиоза днес. Тъкмо благодарение на възможността за предаване на спортни срещи в звук и картина телевизията е станала любимо развлечение на "народните маси"; тъкмо благодарение на телевизията спортът се сдобива със сегашния си страховит статут на социален феномен, който хем крепи национализма, хем го подрива, създавайки нови, различни от него "въобразени общности" от фенове на "Ювентус", "Реал", "Манчестър Юнайтед", "Левски" или ЦСКА. Без спорт следователно телевизията не е истинска телевизия, само се прави на такава: затова "Канал 3" е повече телевизия от телевизия "2001" например (въпреки че само спорт не стига за истински добра тв). Но спортът има своето запазено място на екрана и в някаква степен начинът, по който бива отразяван, може много да ни каже за самата конкретна телевизия, за нейните приоритети и пренебрежения, за характера и предпочитанията й.
Най-широкообхватната - БНТ. Държавният канал има съзнание за своята институционалност, има съзнание и за спорта като институция. Ето защо в спортните новини тук срещаме най-разнообразна информация, свързана с български спортисти и техните успехи или провали - от вдигане на тежести до шортрек, от културизъм до синхронно плуване. Стремежът е да се представи всичко, да се посочи и отбележи: действа се вероятно на два принципа: 1) "Което не е медийно (телевизионно в случая) отразено, то не съществува"; 2) "Националната телевизия е длъжна да отразява всички прояви на български спортисти, независимо от това колко маргинална е дисциплината, в която се състезават". Разбира се, и в държавния канал най-просторното място е отредено за Цар футбол, преди всичко за родния с всичките негови скандали, мошеничества, уговорени мачове и други подобни антифутболни реалии. Но те, за разлика от патоса на Сашо Диков по "Канал 3", ни се представят отстранено, по-скоро отвисоко: с едно непрестанно изискване това "шоу" най-сетне да спре, с императивното на моменти настояване на фарса да бъде сложен край. Един вид "Ние сме достатъчно висок, компетентен и авторитетен орган, следователно можем да си позволим подобна намеса"; намеса обаче, характерна за медийно съзнание, което се възприема повече като институция, не като посредник. А ако не ни послушате, ние няма да ви забелязваме: на един кадър от дерби мача между "Левски" и ЦСКА Камен Алипиев наблюдаваше с безкрайна досада и видимо отегчение онова, което се случваше на терена. Картинката е позната, институцията с нищо не може да бъде изненадана...
bTV също е непукист за българските футболни страсти, но не от висотата на своята институционалност, а от другадето на своята цивилизованост. Тя идва от лелеяния свят, следователно дивите нрави на местните аборигени почти не я засягат. Споменава ги мимоходом, като екзотика, основна тема са съвсем други действителности - на модерния, "високотехнологичен" спорт, на съвременния, честен, извънземен футбол, където се подвизават и големите пари, и неземните игри. Не случайно "зелената" телевизия стори всичко по силите си, за да осигури за своя екран Шампионската лига - най-комерсиалното, но и най-спиращо дъха футболно зрелище, оставяйки на БНТ колизиите и мъчнотиите на родния шампионат. В bTV не се интересуват от Иван Вуцов, Христо Порточанов или Илиян Стоянов, техните герои са Ленарт Йохансон, сър Алън Фергюсън и Александро Дел Пиеро. Така да се каже, те не са от този (спортен) свят, в други измерения се движат спортните (футболни) им предавания, които тукашната джунгла може само да сънува и да мечтае. Е, от време на време оформят по някоя и друга "педагогическа" акция като турнира "Fox Kids Cup", но тя е само за да се покаже, че "износът на цивилизация" винаги дава добри плодове. И съвсем преднамерено в слога на рекламата за състезанието най-отпред и най-отчетливо звучи словосъчетанието "честна игра, без уговорки"...
И Крум Савов в "Нова телевизия" пледира за честна игра - може би почти толкова, колкото и Сашо Диков по "Канал 3". Но без морализаторския и поради това граничещ с отчаяние патос на последния. Той е останал без надежда, личи по интонацията на гласа му, докато Крум Савов го дава по-неангажирано, по-шаржово, по-плейбойски, ако щете. Личи и по водения от него диалог със зрителите - слуша ги, по-рядко опонира, но когато го прави, то е все в посока на заиграване на разговора, все с желание за провокация и разколебаване стабилността на мненията. Затова и при него във всяко предаване има пауза за "красиви жени": все пак спортът е само една игра и ние не трябва много сериозно да гледаме на него и да изпадаме в смешни увлечения; животът има и други красоти, които не трябва да забравяме. Може би поради това той като че ли е най-близо до "народните маси": нито е така институционално-недостъпен както БНТ, нито пък е цивилизаторско-пренебрежителен както bTV; знае си кусурите на родното първенство, показва ги, коментира ги, без в същото време много-много да им се дразни. "Такива сме си, какво да се прави", сякаш въздъхва с разбиране и продължава да "обслужва" зрителите с онова, което най-силно ги вълнува. А то е противопоставянето "Левски" - ЦСКА и националният отбор; не случайно точно "Нова телевизия" единствена излъчи контролата на тима на Пламен Марков с Албания, превърнала се в бенефис и на Краси Балъков. Като идеята е не само да се удовлетворят хорските желания, но и да се отдава признание: "Нова телевизия" играе в лицето на Крум Савов ролята на благодарен фен, за който не толкова успехите в спорта, колкото красотата в него заслужава адмирации. Загърбване на страстите заради естетиката на играта, която, трябва винаги да помним, е чисто и просто само една игра и нищо повече от това...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин