Под мостовете шумят реки
Бях агент на зрителя повече, отколкото обладан от естетски радикализъм. (...) Разбирам и трудностите на онези, които имат храбростта, суетата, професионалната мотивация да правят фестивали във времена като нашите. Важното е празникът да се състои и той да не бъде докосван от морални и "художествени" пошлости.
Димитър Чернев, селекционер на фестивала

И аз разбирам селекционера на фестивала, написал горните думи. Веднага трябва да го уверя, че фестивалът беше отново на ниво и, въпреки проточилите се празници, салоните бяха практически пълни, публиката отново ставаше на крака след всеки спектакъл и дълго ръкопляскаше. Анкетите сред зрителите, които цитирам по-долу, го потвърждават.
За съжаление, някои от селекционираните спектакли по различни причини - главно финансови - не пристигнаха в Благоевград. Съжалявам, че благоевградчани не можаха да видят, например, "Албена" на Народния театър (режисьор Иван Добчев) и "Марат/Сад" на Варненския театър (режисьор Явор Гърдев). Но и "Кралят-елен" и "Фенове" бяха посрещнати повече от възторжено.
През тази година на фестивала гостува и камерното представление на Македонския народен театър "Dead Line". Доста посредствен спектакъл, изпълняван от Снежана Коневска - Руси, Славица Ковачевич - Йовановска и Магдалена Ризова - Черних с ентусиазъм и самоотверженост, достойни за нещо по-добро.
Когато писах за миналогодишното издание на фестивала, завърших с думите: "В Благоевград трудно се снобее. И все по-малко виждам смисъл в упорството на други фестивали донякъде високомерно да предпоставят разрива между публиката и театъра. В такива разриви изтичат труднокаптираните води на нашия театър."
Както виждате, бих ги написал и днес...
Този текст не си поставя за цел да опише личните ми впечатления от отделните спектакли. В определена степен това е изразено в решенията за наградите (вж. "Култура", бр. 21 от 16 май 2003 г.) на журито, в състава на което имах честта да бъда. С годините все повече ме вълнува и социобитието на нашия театър, какво определя възможността или невъзможността на срещата между театъра и публиката, кой има потребност от театър и от какъв театър, колко напред може да отидат някои сценични търсения, за да не се прекъсва възможността от общуване със зрителя и т. н.
Така че отстъпвам тази страница на зрителя. През последните няколко години излизаше Бюлетин на фестивала, в който се публикуваха анкетите със зрителите. Тази година това не стана. Няма пари! А натрупаният емпиричен материал заслужава вниманието на онези, които се вълнуват от бъдещето на нашия театър. Никой друг фестивал не добавя подобни елементи в инак достатъчно отвлечените ни и едва ли интересуващи някого дебати за нашия театър. Схващам публикуваното по-долу като частично запълване на този пропуск. Съзнателно не коментирам мненията на зрителите. Те са такива, каквито са. Понякога не съм съгласен с тях, но винаги с интерес се вслушвам в думите на хора, които със самия акт на присъствието си в салона, а след това и с попълването на анкетите, доказват връзката си с театъра.
Да ги чуем.
За Finale Grande (10 души са отговорили на анкетата, средна оценка - 5,60 по шестобалната система) мненията са основно възторжени, но има и по-скептични: "Много забавна и поучителна комедия" (преподавател, 28 г., 6,00); "Невероятно изпълнение!!! С удоволствие изгледах спектакъла, с участващи цяло съзвездие от прекрасни млади изпълнители" (медицинска сестра, 35 г., 6,00); "Велико!" (студент, 22 г., 6,00); "Страхотно изпълнение на актьорския състав, който успя донякъде да изпълни със съдържание изключително тягостната постановка. Липсата на реплики направо е осакатила постановката с някои свежи идеи и зрителят остава разочарован и дори изнервен в края на спектакъла от прекалената пантомима... Това изнервяне на зрителя не може да се компенсира от страхотната музика към спектакъла... И не забравяйте, че нямото кино е било такова поради липса на технически възможности за звук" (оценка 4).
За Фенове (средна оценка - 5,94) от 18 души, отговорили на анкетата, само един е поставил оценка 5,00, при това без да посочва мотивите си. Другите говорят кратко и главно с възклицания: "Професионално, с тънко чувство за интелигентност и хумор" (лекар, средна възраст); "Много яко!" (студент, 22 г.); "Хареса ми всичко" (студент, 22 г.); "Супер!!!" (студент, 22 г.); "Много добре си прекарах!" (ученик, 18 г.); "Страхотно!" (лекар, 49 г.); "Нямам думи! Супер!" (художник, 49 г.); "Великолепно! Страхотно! Омайваща игра!" (реставратор, 30 г.); "Великолепен текст! Много умна режисура и чудесни актьори! Браво!" (39 г.). Дори един 40-годишен адвокат за час и нещо забравя своите външна сдържаност и постоянна мнителност: "Прекрасен спектакъл! Професионализъм, в който не проявявам никакво съмнение! Отличници!".
За Никой не знае, че съм куче (22 души са отговорили на анкетата, средна оценка - 5,48) мненията не са така единодушни: "Актьорите се бяха въплътили страхотно. Въздействаха ми много приятно" (студент, 21 г., 6,00); "Много тъжно!" (лекар, 49 г.); "Много добра актьорска игра. Интересен поглед върху злободневна тема" (инженер, 49 г., 6,00); "Великолепни актьори. Иска ми се да видя и градивната алтернатива на фантазията в киберпространството, а не само лъжата" (педагог ВУЗ, 50 г., 5,00); "Близко до ежедневието - приятно е да се видиш как изглеждаш от стола на театъра!" (компютърен специалист, 28 г., 5,00); "Не съм куче, не ми хареса!" (55 г., 3,00); "Що е реалност? Какво убива лъжата? Защо бягаме от истината? (студент, 21 г., 7,00!).
За Каролина Нойбер (средна оценка - 5,96, спектакълът получи наградата на публиката) от 26 души, отговорили на анкетата, само един е поставил оценка 5,00 с думите: "Добра режисура, майсторска голяма игра, добър декор и модерен театър" (счетоводител, 25 г.). Другото са възторзи: "Браво!!!" (военнослужещ, 45 г.); "Моето впечатление за това представление е, че има добро актьорско умение. Всичко е отлично, щото за тоя театър това е типично" (рапър, 14 г.); "Във възторг съм!" (ученик, 18 г.); "Най-доброто, което театър Благоевград е играл през последните 2 години" (студент, 21, оценката е 9,00); "Плаках, а аз плача трудно" (ученик, 16 г.); "Много интересно и забавно представление. Пожелавам на всички актриси да са красиви като Каролинка, но да не са толкова нещастни" (ученик, 16 г.); "Прекрасно представление! Красиво, театрално! Браво" (машиностроител, 48 г.) и т. н.
За Майстори (20 души са отговорили на анкетата, средна оценка - 5,63): "Много смислено и интересно. Напрегнато. Актьорите са супер, особено Живко (Владимир Пенев - б. р.). Сценографията е много добра, останалият състав е страхотен" (ученик, 19 г., 6,00); "Възхитена съм от постановката и изпълнението" (44 г., 6,00); "Сценографията много ми хареса, актьорската игра също. Почти през цялото време ме държаха в напрежение. М/у другото хвърлих око на единия актьор" (ученичка, бъдеща актриса, 18 г., 6,00); "Нищо не се чуваше! Липсваше вътрешен дух. Няма тръпка!!! Съжалявам" (30 г., 3,50); "Много са зле народните танци и монетите като ланци. Но на всеки е ясно, че останалото е прекрасно" (рапър, 14 г., 5,00); "Прекрасна интерпретация на класическа бълг. драма. Умело вплитане на фолклорната символика, танц, образност. Талантливо актьорско присъствие" (филолог, 47 г., 6,00).
За Мечталото (23 души са отговорили на анкетата, средна оценка - 3,74) мненията се разпиляха из целия диапазон. Имаше дори оценка 1,00 ("Декор - самоцел, всичко е виждано в спектаклите на Ал. Морфов", 40 г.), две оценки 2,00 ("Много тягостно", 50 г.; "Много скучно. Много тъпо") и една оценка 2,50 ("Мечтало! Ако това са мечтите, значи не живеем на тая планета. Ужас!", 28 г.). Преобладават, разбира се, другите мнения: "Перфектна актьорска игра..." (ученик, 18 г., 6,00); "Страхотни ефекти и хрумвания. Блестяща игра, великолепна музика" (служител, 40 г., 5,99); "За пореден път Б. Богданов ме очарова" (студент, 24 г., 6,00); "Великолепно преживяване - всичко, което е човекът - в един невероятен спектакъл!" (журналист, 50 г., 6,00); "Красиво!" (актьор, 25 г., 6,00); и отново рапърът търси римите "Това е добър спектакъл, но на места режисьорът се е оакъл. Много е претенциозно, само ефектите не го правят грозно" (14 г., 3,00); "Режисьорът е наблегнал много повече на декорите, отколкото на актьорите! В тази пиеса нищо не разбрах! Другият път се постарайте повече!" (ученичка, 11 г., 3,00+); "Браво, Бойко, голям факир си. Това е модерният театър" (55 г., 6,00); "Не убивайте словото! Мечтая за театър, а не за ефекти...!" (3,00); "Представлението е затлачено от измисляне и реализиране на различни технически ефекти, които доминират над актьорската игра. Липсва добра драматургия и това е усложнило режисьорското решение и не е в полза на актьорската игра" (редовен зрител, 55 г., 4,00); "Когато 26-годишните в началото на 21 век, 2003 година, мислят за градивните връзки между най-добрите традиции на всички народи, не им се ще да отделят сили и време за отминали тъги и неволи. Къде е вечно живата и винаги нова любов? Къде е ощастливяващото общуване?" (педагог, 50 г., 4,50); "Прекалено абстрактно бе за мен, но интересно ми бе да видя друго, чуждо мнение за мечтата!" (25 г., 5,00). Една от анкетните карти с примамливата си неясност си е направо сюжет за малък разказ: "Има по-тъжни от хубавите неща" (неизвестна, 25 г., оценката е Х).
За Кралят-елен, който се игра в последната вечер на фестивала, анкетните карти не бяха систематизирани, само средната му оценка беше сметната, за да се определи наградата на публиката. В суматохата на награждаването разбрах само, че е по-малка от тази на "Каролина Нойбер".
Защо приведох тези и точни, и спорни, и наивни, и важни мнения на зрителите за спектаклите. Защото ми се иска да видя в тях и във всичко, което може да се извлече от тях, надеждата, че все още връзката със зрителите не е пресъхнала-прекъсната, че онова, с което се занимаваме, може да е потребно на хората, че театърът ни (поне в най-добрите си спектакли) не е накърнил сетивата си за всичко онова, което вълнува зрителите, че може да е, да цитирам отново, "техен агент". Публиката откликва на упоритото човеколюбие, на омайността, на безилюзорната истинност, на искреността, на съчувствието и любовта - колко много пресечни точки на общите ни интереси.
*
Сложих това заглавие-заклинание, защото именно този фестивал кога повече, кога по-малко дава сериозни аргументи, че зрителят може и иска да продължи да ходи на театър. Както биха казали персонажите от "Фенове", просто топката днес е, и може би винаги е било така, в театъра. Имате ли увереността, че нашият театър има достатъчно съзнание за това?
Под мостовете на театъра ни шумят реки. Трябва да ги виждаме. И да пазим от безотговорни проекти.

Никола Вандов



Национален театрален фестивал Бяла пролет - Благоевград 2003