Седмицата на баварския филм "Made in Bavaria" (16 - 25 май) в рамките на Дните на културата на Бавария в София бе открита гръмотевично с "Никъде в Африка" - тазгодишният "Оскар" за чуждоезичен филм. Очаквания на гледалите и друг "Оскар"-ов претендент (хипнотичният "Мъжът без минало" на Аки Каурисмаки) обаче не се оправдаха. Не за първи, не и за последен път американските академици предпочитат спокойствието и сигурността на традицията пред откривателството и авангардното визионерство.
"Никъде в Африка" повтаря успеха на друг филм, към който заглавието и историята директно препращат - "Отвъд Африка". Само за информация - тази романтична мелодрама от 1985, решена като красива авантюра в екзотичен декор и разиграваща се през 1914 беше донесла 7 "Оскара" на Сидни Полак. Инерцията е сила и ето - "Никъде в Африка" донесе "Оскар" на режисьорката си Каролине Линк. Действието и в двата филма се развива в Кения, и двете истории следят отблизо драматични любовни обрати и са по автобиографични текстове. Но докато "Отвъд Африка" по Карен Бликсен наблюдава една двойка (по-скоро тройка - Мерил Стрийп, Робърт Редфорд и Клаус-Мария Брандауер) в екзистенциален план, "Никъде в Африка" транспонира екзистенциалното върху дискретен политически фон. Спомените на избегналата Холокоста Стефани Цвайг са станали основа за сценарий, в който ужасът на Втората световна война е само загатнат в писма и радиосъобщения. Да, историята на "Никъде в Африка" е професионално и културно разказана и безспорно носи силно хуманно внушение.
Сантиментите са дозирани, клишетата на плантаторската екзотиката са (почти) избегнати. Но като цяло разказът за младо еврейско семейство, напуснало Германия през 1938 за Африка с цел да се спаси от задаващото се изтребление, е безобиден и към края директно нравоучителен. Съпругът (грузинският актьор Мераб Нинидзе), по професия адвокат, принуден да се занимава с фермерство някъде в Африка, решава да послуша императива на дълга и да се завърне в родната Германия, за да работи, въпреки всичко, за възстановяването й. Тук отново се подлага на изпитание семейното му щастие: жена му (Юлиане Кьолер) и дъщеря му вече са се привързали (виж симпатичния и обичен готвач Овуар, най-колоритния персонаж във филма) към топлата и гостоприемна Африка и раздялата с волното съществуване не е безболезнена, но трябват жертви, защото човек тежи на своето място. Така световната и в частност еврейската трагедия се оказва пречупена през сложния драматизъм на мъжко-женските отношения, през необходимостта да се адаптираш в коренно различна среда, да се съобразяваш с други културни стереотипи. И да страдаш умерено и красиво, без ексцесии, в рамките на добрия вкус..."Никъде в Африка" е филм за необходимостта от приемането на различията, направен с психологически финес. Той се вписва отлично в холивудската парадигма - сериозен, без да е краен; приличен, без да е възвишен. Героят на "Никъде в Африка" гордо ще носи своето минало като елегантен белег от скоро зараснала рана. Докато "Мъжът без минало" на Каурисмаки зачерква миналото и безхитростно внушава, че само пълната (в случая клинична) амнезия, т.е. радикалното отсичане на всичко предишно гарантира на индивида просто щастие. Как да не си спомниш "Жертвоприношение" на Тарковски...

Боряна Матеева