Къси съединения
"Философия на лудостта" съдържа поетически творби от Емил Траев, Иван Луков, Иван Семенаков, Константин Божилов, Николет Михайлова и Паола Стоева. Изданието е съставено и редактирано от Николина Христова и публикувано с финансовата помощ на международната фондация "Женевска инициатива в психиатрията", която подпомага реформите в областта на психичното здраве в страните от Централна и Източна Европа. Фондацията е основана още през 1980 като координатор на кампанията против използването на психиатрията за политически цели, а регионалният й офис в София, отговорен за България, Сърбия, Македония, Румъния, Албания, Молдова и Словения, датира от септември 2002 година. Основните цели на "Женевска инициатива в психиатрията" - София, са: подкрепа и промоция на процеса на дестигматизация, подкрепа на правата на психично болните и медицинската етика, подкрепа на инициативи на потребители на психично-здравни услуги и техните близки, повишаване стандарта на психично-здравните грижи чрез развитие на алтернативни служби в общността и др. Сред основните проекти за 2003 г. е създаване на българо-македонски колаборативен проект "Изследване на добрите практики в областта на комуналната психиатрия", както и организиране на поредица от работни и обучителни конференции в областта на психичното здраве.
***
В "Унизеното слово" от Жак Елюл (превод от френски Рени Йотова, издателство "ГАЛ-ИКО", С.,2002.) по повод книга с "текстове образци на луди" четем: "Езикът на шизофреника или на невротика (вместо този на параноика, който вони на фашизъм!) се превръща в модел и идеал. Воля да се разбие смисълът, да се прекъсне нишката между слово и разум, като се унищожи логическата свързаност. И тогава ставаме свидетели на странна магия: лудият унищожава общуването, смисъла, последователността и го обожават, възторгват се от такава оригиналност! Но какво общо има това с езика?"... В бележка под линия Елюл се противопоставя на интелектуалците, които се възхищават на проявата на бунт срещу репресията на установения ред и въобще на Езика, проявена в тези текстове. Френският мислител заявява: "Това са текстове, които свидетелстват за една неизказуема нищета, за немощ, за нещастие и тези, които са ги написали, трябва да бъдат обичани и разбирани за това, но да се възхваляват тези текстове и да им се приписва някаква мощ е само показател, че словото е умряло за тези интелектуалци."
***
Защо обаче "Философия на лудостта" не помага на Елюл да отговори на въпроса дали въпросната "лудост" освобождава един по-автентичен смисъл отвъд ужасните рационализми и самата рационалност?
Защото ако на форзаца на книгата не бе отпечатана дискретна бележка кой точно субсидира изданието, аз щях да подредя въпросния сборник до ред други поетични издания, дело на "нормални" автори...
Как да интерпретирам този ефект: позитивно за авторите на "Философия на лудостта" или негативно за самото българско общество?

Марин Бодаков