Play брой
На 13 май т.г. в рамките на Салона на изкуствата беше представена книжка 3/2002 на пловдивското сп. "Страница". Съставен от Младен Влашки, "play-броят" идва след вече отпечатаната 4-та книжка и представя желанието на издателите от четирите броя годишно (тираж 500 копия) един да бъде весел и четивен...
Изданието разказаха Борис Минков, Валери Начев, Людмил Станев и Недялко Славов. За финансовия покой на "Страница" описаният по-горе квартет е задължен на община Пловдив - факт, който предизвика завист у зарязани от държавата издания. Главният редактор Борис Минков дефинира централния проблем: в Пловдив има огромнейшо писателско дружество, чиито членове (повечето от които "дебили", според - гарантирам! - добросъвестния Минков) бълват книга след книга... Въпреки това добра местна литература, която да бъде публикувана в "Страница", няма.
Главният редактор разви в сериозни подробности тематика, в друг код вече застъпена на страниците на "Страница": в последната книжка е публикуван подигравателният проект за Дискусионен пленер "Медии говорят за литература", както и неговите фантасмагорични резултати. Пленерът "предвижда да бъдат поканени предварително подбрани представители на различни медии". Като негова цел мушмороците от "Страница" заявяват "проблематизацията на литературата не сама по себе си, а като важен фактор за публичното пространство; да се види как медиите пишат за литература, как те разчитат посланията, отправени в книгата, но също и как профилът на всяко едно издание налага своя печат върху този прочит".
В резултат от развръщането на проекта четем текстове за книгата на Слави Трифонов, написани от името на "Труд", "Сега", "Култура" и Юлиян Вучков, за фамозната "Електрочакра" на Богдан Русев - съответно от "Капитал", "Литературен вестник", "Родна реч" и "Марица", литературната дискусия "Ясна мъгла" и пр. Така ни се пада...
...Току-виж сп. "Страница" се оказало единственото българско литературно списание - в града се мълви, че премиерата на "унгарската" книжка на "Сезон" на 26 т.м. фактически ще бъде негова заупокойна. А не бива, не бива.

М.Б.