Кой се страхува
от Вирджиния Улф?
- Как с чувствахте с гърбав нос?
- Първо, носът не беше един - всеки снимачен ден ми правеха нов. И второ - Стивън Долдри и сценаристът Дейвди Хеър ми казаха, че с гърбав нос изглеждам по-добре. Но, честно казано, страхувах се, че ще изглеждам пълна идиотка и зрителите ще избухват в кикот всеки път, когато се появя на екрана.
- И колко дълго правеха вашия всекидневен нос?
- Два часа и половина. Най-сетне си послушах музика на воля.
- С този грим като че ли ставате невидима за публиката. На предварителните прожекции някои дори не ви познаха.
- За мен като актриса това е най-големият комплимент. Когато сякаш се освободиш от своето физическо тяло, означава, че си съумял да преодолееш... гравитацията. Пък и на снимачната площадка беше забавно. Излизах си от караваната, а на папараците и през ум не им минаваше да ме преследват. Освен носа, тогава премерих и доста измислени имена... Обичам да ходя по пазари и битаци и там вече истински се "отстраних". Разбира се, би било странно да се оплаквам, но в крайна сметка нищо не е вечно. И този мой успех ще отмине.
- Не ви ли е хрумвало да прекратите кариерата си?
- Плодотворният период може и да приключи. Не ми е приятно да си представям, че до края на живота си ще се снимам. Всъщност това ми каза и Филип Рот, когато дойде да навести на терен екранизацията на Робърт Бентън по романа му "Лекето" (The Human Stain): "Вие сте тук и всичко, което става, се случва тук. Това е парченцето мъдрост, което мога да споделя с вас, Никол."
- Известно е, че по време на снимките на "Часовете" сте нощувала сама в бунгало в гората.
- Е, невинаги сама - понякога идваха децата. Но само от време на време. Искаше ми се да живея така, както е живяла самата Улф - насаме със своите мисли, в много четене, усещайки се дори пленница донякъде. За различните роли са необходими и различни "инструменти". За тази главното бе самотата - необходима ми бе, за да проумея онова, което преди се страхувах да разбера и с което всъщност трябва да се живее. Тогава прочетох страшно много от Улф и за Улф, влюбих се в нейната искреност, в остроумието й, в склонноста й към почти детински лудории... Има нещо детско дори във факта, че нейната сексуалност така и не е напълно дефинирана.
- Според вас какво означава целувката между вашата героиня и сестра й?
- Открай време се дискутира по въпроса какво е станало между Вирджиния и Ванеса и дали всъщност това не е било инцест. За мен е важно зрителят да усети огромната скрита страст на Вирджиния и да почувства желанието, което прозира във всеки мой епизод.
- За вас Стивън Долдри казва, че за първи път му се случва да работи с актриса, която прилича на състезателен кон - опасен и непредсказуем...
- Това комплимент ли е?
- ... че вие в ролята на Улф сте такава, сякаш той е заявил: нашата Улф няма да е канонична, а безстрашна и сексуална.
- Е, това вече е комплимент! Обичам да ме наричат безстрашна.
- Нищо ли не ви плашеше в характера на Улф?
- И още как! Когато прочетох сценария, сметнах, че Стивън ми предлага ролята от 50-те, която изигра Джулиан Мур. Но той отсече: "Не, не, ще играеш Вирджиния". Изпаднах в паника от страх, че няма да се справя. Не бих издържала да ми се присмиват на премиерата. Звъннах на агента си с молба да се обади и да каже, че съм потънала в зимен сън. Проблемът бе, че Улф е персонаж от учебната програма. А в училище аз не я харесвах или поне не така, както сестрите Бронте. Винаги ми се е струвала някак недостижима. От друга страна, сума ти народ ми опяваше, че с тази роля ще разруша кариерата си. И това вече бе за мен предизвикателство.
- Следователно, при вас актрисата е по-силна от човека?
- В реалния живот не съм добра актриса. И изобщо ценя простодушието. Когато работя, си казвам: "Тук съм. Такава съм, каквато съм." Обичам да общувам, да се запознавам с нови хора. Израснах в семейство, където нямаше забранени теми. А с годините, благодарение на неизбежния опит, започнах да възприемам живота и като пътешествие. В "Часовете" има потресаващ момент, когато Клариса, героинята на Мерил Стрийп, изрича: "Мислех, че това е началото на щастието. Но се излъгах. Това беше самото щастие". Така и аз си казвам: ако продължаваш да очакваш щастието, ще го пропуснеш. Защото щастието е сега, в момента. И същевременно - тъга. И цял възел от преживяния.
- За тази роля сте била принудена да се научите да пишете с дясната ръка. Това неизбежно ли беше?
- Просто ми помогна. Има роли, за които се готвиш като ученичка, научаваш за характера всичко, включително и калта под ноктите му, а има и други, като Грейс в "Догвил" на Ларс фон Триер например, в които влизаш, все едно се пъхваш под душа. Но когато играеш реален персонаж, живял някога, работата е съвсем различна. Вирджиния е пушела - и аз пушех. Сама си е свивала цигарите - и аз си ги свивах. Тя е говорила истински английски - и аз посещавах уроци по сценична реч. Тя е пишела с дясната ръка - и аз трябваше да правя като нея. Месеци наред тренирах, тъй като съм закостеняла левачка. Вирджиния си е разчистила сметките с живота - и аз смятах за свой дълг дубъл след дубъл да влизам в студената вода и да си заповядвам: гледай, не се увличай, не се дави.
- Все още ли сте под влиянието на Вирджиния Улф?
- В това е прелестта на филма и на книгата на Кънингам. В тях е показано как отдавна живяла писателка продължава да влияе дълбинно и същностно върху две жени, върху две съдби - героините на Мерил Стрийп и Джулиан Мур (Клариса Вон и Лора Браун). Все по-рядко ни се случва да преживеем такова влияние на литературата - заради ритъма на живот, заради телевизията... А аз точно заради това станах и актриса - луда съм по литературата. Провървя ми с трите последни филма, които са екранизации на най-големите американски прозаици в момента: Чарлз Фрейзър ("Студена планина", реж. Антъни Мингела), Майкъл Кънингам ("Часовете") и Филип Рот ("Лекето"). Сега ми остава да си мечтая единствено за екранизация по Тони Морисън - обожавам книгите й и подготвям рецитал по едно от нейните произведения.
- А вие самата замисляла ли сте се да пишете?
- Не спирам да пиша. Водя си дневник и съчинявам кратки истории. Освен това, имам и отделен дневник с кадифена подвързия, като на Вирджиния, който ми помага да преживея сложните моменти. Ще го изгоря в последния си час.

Разговора води Ривър Джонсън



Разговор с
Никол Кидман